『 Loss or victory?』

¦23¦

-Бетата, която снощи те е нападнала е по-специална от другите. Тя е била дива бета.

-Какво?-Те смръщи неразбиращо вежди.-Какво е пък това сега? Бетите са си обикновени.

-Има разлика, когато са диви. Тогава те са неконтролируеми, не мислят със здрав разум и се водя единствено и само от инстинктите си. 

-Значи са като дивите животни?-попита синьокосият, получавайки кимване в замяна.-Но защо са такива? Не могат ли да се държат като хора и...

-Не, за тях е невъзможно да го направят. Веднъж превърнеш ли се в такава, ти загубваш всякаква връзка с истинският свят и се превръщаш в диво животно, което жадува само за кръв.-обясни му възрастният, при което Те кимна.-Но не си мисли, че само бетите могат да са диви. Алфите и омегите също могат да подивеят.

-А има ли някакъв начин, за да се оправи тази бета? Тази ваксина, която преди малко ми би, не можели да помогне на бетата?

-Засега никой не е открил лекарство, с което да се отървем от това заболяване на върколаците. Единственото, което са намерили е ваксина, която успява да спре пренасянето на токсина от дивото животно в кръвта на нормалните върколаци. Обаче тя понякога не действа и единствено забавя трансформацията на върколака.

-Но това означава, че...-Тейонг замлъкна, очите му се разшириха, след което погледна към ръката си.-Аз дали ще се трансформирам?!

-Не знам.-призна баща му и въздъхна.-Ще ти сложа охрана, която да те наблюдава тази вечер. Надявам се да не ти се случи нищо.

-Татко, защо ми казваш това точно сега?!-възкликна синьокосият, гледайки ядосано баща си.-Това не трябва ли да се знае!? Защо пазите подобно нещо в тайна!?

-Повечето не искат да повярват, че всъщност има такива същества. За тях е най-удобно да си мислят, че те не съществуват.-започна да му обяснява възрастният.-Но тези като мен, искаха младото поколение да знае с какво може да се сблъска. Именно затова, когато влезеш в университет ще имаш лекция, в която ще ти обяснят или по-скоро ще подхвърлят, че съществуват такива създания.-той поклати глава и извъртя очи.-Те искат да избягат от съществуването им, но не бива. Трябва да се изправят срещу тях и да се опитат да ги излекуват.

-Това е ужасно! Защо всички ги игнорират, като те имат нужда от нас!? 

Чувайки това, възрастният мъж се усмихна гордо. Радваше се, че синът му притежава такъв силен характер и че също е толкова разумен. Това все повече и повече го довеждаше до мисълта, че синът му е идеален за лидер. Трябваше да намери начин, с който да успее да навие Тейонг да се отцепи от глутницата и от Джехьон, за да може по-малкия да вземе живота си в ръце и да постъпи правилно.