『 Loss or victory?』

¦22¦

Тейонг подреждаше и чистеше кухнята от снощната му битка с онази непозната за него бета. Бяха оставили доста голяма бъркотия и това хич не му допадаше. Но пък ако го погледнеше от позитивната страна, не му беше нужно кафе да се разбуди, този безпорядък много бързо го разсъни. 

Докато вдигаше един почти разделен на две стол, той чу отварянето на входната врата. Остави стола обратно на земята, след което тихо се насочи към вратата, за да погледне кой бе госта му. 

Предполагаше, че може да е бетата от снощи, но пък можеше и да е баща му. Възрастният може да е решил да се появи по-рано при сина си и да го уведоми, че вече може да се прибира.

-Какво си се загледал?-попита го баща му, след като бе отворил повече вратата.

Синьокосото момче се бе отнесло толкова дълбоко в мислите си, че изобщо не бе разбрало че баща му е бил въпросният госта, а още по-малко, че се е появил пред него.

-Защо си тук?-попита той, премигвайки няколко пъти, все още опитвайки се да се съвземе от транса си. Отстъпи встрани, правейки място на възрастния мъж да мине, след което затвори вратата.-Мислех, че ще идваш само в събота и неделя. А днес до колкото знам е вторник.

-Така мислех, но имах малко работа наблизо.-обясни му по-голямата алфа, която щом видя счупените предмети, се намръщи.-Какво се е случило тук? Да не си се ядосал, понеже те оставих тук сам?

Чувайки това, Те се намръщи. Подпря се на вратата и скръсти ръце, поглеждайки към баща си подозрително.

-Нали все пак ти ми прати човек, който да ме нападне през нощта? Защо пък сега се правиш на ударен?

-Какво? Не съм пращал никой да те напада.-отговори му баща му, а в гласа му се усети нотка притеснение.

-Татко, става ли да не се правим на разсеяни и незнаещи? Не съм вчерашен, за да не разбера, че ти си пратил този да ме нападне. Кой друг би искал да го направи освен теб? А и само ти и хората ти знаят къде се намирам. Това не може да е съвпадение.

Възрастният мъж не му отговори, той седеше на едно място, лицето му придобило сериозен вид, а очите му се взираха безцелно в нищото. Това състояние на баща му накара Те да се обърка и да свъси вежди. Защо баща му се държеше така? Нали той бе този, който бе пратил онази бета. Защо тогава продължаваше да се държи толкова странно? Не можеше ли да разбере, че няма да успее да го убеди?