『 Loss or victory?』

¦39¦

Те се върна в стая и се настани на мястото си. Огледа се наоколо, търсейки двамата си приятели, но нямаше следа от тях. Учуди се леко, но реши да не обръща толкова голямо внимание на това. Може би бяха излезли навън заедно.

Внезапно в умът му изскочи момента от по-рано днес. Спомни си как двамата с Юта бяха паднали по стълбите и неволно се бяха целунали. Изчерви се изведнъж, след което поклати глава, махайки тези мисли от главата си. 

Какво му ставаше? Юта е момчето, което Джехьон харесваше, а тази им "целувка" беше само инцидент. Не биваше повече да мисли за нея. Какъв приятел щеше да е, ако мислеше подобни неща за момчето на най-добрия си приятел? А и най-добре щеше да е да не му казва за това.

Чу как вратата се отваря, при което погледна натам. Видя как двамата му приятели влизат вътре и им се усмихна дружелюбно.

-Здравейте.-поздрави ги той, когато другите двама вече се намираха на близко разстояние до него.

-Къде беше досега!?-възкликна Дже, обърквайки го.

-Защо?-той смръщи объркано вежди.-Седях тук.

-Излезе да говориш и изчезна на някъде. С Юта обиколихме навсякъде да те търсим!-уточни лилавокосия.

Накамото не каза нищо, а само зае свободното място до синьокосия кореец. Погледна го безизразно, докато наум водеше спор със себе си дали да го попита кой беше този Теил и защо беше толкова спешно да му вдигне.

-Юта, защо отново седна до Тейонг?-измрънка тъжно правото момче, което накара японеца да го погледне раздразнено за момент, след което да извърне отново поглед от него.

-Ако искаш, ела седни на моето място, а аз ще седна на...-започна Тейонг, но той го прекъсна.

-Не!-побърза да каже Юта.-Искам да седя до теб, Тейонг, а не до Джехьон. Колко пъти да го кажа, че да можете и двамата да го схванете?-скръсти ръце и се намръщи, а Те се засмя нервно.

-Съжалявам.-отвърна Те, почесвайки се по тила, след което се обърна към най-добрия си приятел.-Дже, ще се наложи да седиш сам за този ден поне.

-Щом е само за дне...

-Не, за цялата година е. Няма начин да седна още веднъж с теб, досаднико.-обади се Накамото, след което се обърна към момчето до себе си.-Но както и да е. Искам да те попитам нещо, Те.