『 Loss or victory?』

¦26¦

Щом Джехьон най-после стигна стаята, в която се очакваше да им се проведе часа, той завари празна стая, като изключим русокосият японец, който явно го чакаше. Накамото се бе облегнал на един от чиновете със скръстени пред гърдите ръце и го гледаше скептично. По изражението му си личеше, че бе чакал доста време, което доста изненада другия.

-Защо си само ти тук?-попита Дже, влизайки вътре в стаята, като в същото време се оглеждаше наоколо.

-Няма да караме първите три часа и последните два.-съобщи му Юта и след това се отдръпна от чина, на който до преди малко се подпираше.

-Значи ще караме...-лилавокосият смръщи вежди, смятайки колко точно часа щяха да карат днес.-Ще караме два час и те ще са четвърти и пети? Има ли смисъл изобщо?!

Японецът не му каза нищо. Той вдигна рамене, показвайки че не знае и след това мина покрай него, насочвайки се към изхода на стаята. Джехьон го проследи с поглед и се изненада да види, че другия се спря пред вратата.

-Джехьон, идваш ли?-русокоското се обърна назад, поглеждайки го учудено. 

-Какво?-попита изненадано той. На лицето му се бе появила малка усмивка пълна с щастие.

-Ще идваш ли или няма да идваш?

-Искаш да дойда с теб?-усмивката му стана по-голяма, а очите му сякаш блестяха от радост.

Накамото се намръщи и поклати глава. Бързо извъртя с досада очи и отново се обърна напред.

-Ако искаш да седиш тук, си седи. Аз отивам да се разходя.-заяви той и тръгна напред.

-Искам! Искам!-започна да вика след него кореецът, опитвайки се да го настигне.

-По-тихо!-скара му се той, след като се спря на едно място и го погледна намръщено.-Останалите са в час!

Джехьон се спря до него и му се усмихна по-широко. Кимна послушно, което го накара да извърти отново очи.

-Добре.

-Такова си дете.-измърмори под носа си русокосият и отново тръгна.

Джехьон бързо го последва и двамата се насочиха към изхода на сградата. 

°•°•°•°•°•°•°•°

Тейонг се разсъни от почукването по входната врата. Отвори очите си и се изненада от това колко ясно чуваше тихите почуквания по дървената повърхност. Не можеше да повярва колко тихо всъщност бе това място. Дори животните не издаваха почти никакви звуци.