『 Loss or victory?』

¦24¦

Юта изключи телефона си, след което го включи да се зарежда и се излегна на леглото си. Чувстваше се странно от разговора си с Тейонг. Бе ядосан и тъжен, което го объркваше в същото време. Защо се чувстваше така? 

Дали не беше заради Тейонг?

Ако бе заради него, то тогава когато се видят, щеше хубаво да го подреди. Преди изобщо да му пише се чувстваше нервен, притеснен и се страхуваше за него. Мамка му, този Тейонг го объркваше дори, когато не е наблизо.

Стисна ръцете си в юмруци и изръмжа гневно. Не можеше да повярва, че отделяше толкова много време, за да мисли за синьокосия и да му се ядосва. Какво му ставаше, по дяволите?!

-Тъп Тейонг! Смотан Тейонг! Глуповат Тейонг! Некадърен Те...

Той бе прекъснат от звъненето на телефона си, което го стресна и го накара да се изправи в седнало положение. Погледна към устройството и поклати глава. Знаеше, че това е Дойонг дори без да го погледне изписаното име на екрана. 

-Дойонг, изкарваш ми акъла понякога.-подхвърли той, след което си отдъхна.

Взе телефона си, който седеше на едното нощно шкафче и се зареждаше. Отвори на Дойонг и веднага бе посрещнат от пищящият глас на приятеля си.

-Юта!-изкрещя в ухото му Донс, карайки го да отдръпне телефона от ухото си.

-Какво има , Дойонг? Защо викаш така?-попита той, след като отново доближи устройството до ухото си.

-Помниш ли онзи, който ме дразнеше!? Заради него ме наказаха, понеже отново се опита да ме опипа и аз го шамаросах, но по някаква причина и останалите започнаха да се бият! И заради всичките тези глупаци, аз отнесох наказанието! А аз бях единственият, който се измъкна от цялата суматоха, за да отида на чист въздъх! Защо мен ме наказаха!? Не бях виновен!

Накамото кимна. Беше съгласен с приятеля си, но все пак знаеше, че ако каже нещо сега, щеше да отнесе гнева на чернокосият. 

-Извикаха майка ми и баща ми в дирекцията и ме изгониха за седмица! Майка ми се разочарова от държанието ми, а баща ми ми забрани да излизам от стаята си! Можеш ли да повярваш, че са повярвали че аз съм започнал всичко това!? Нали са родители и трябва да вярват на собственият си син! 

Накамото кимна отново и се излегна назад. Очертаваше се дълъг разговор, така че нямаше да му се отрази зле да се намести удобно.