『 Loss or victory?』

¦13¦

Бяха минали три седмици от последният разговор на Юта и Тейонг, както и от този между Джехьон и Тейонг в стаята на синьокосата алфа. През тези седмици обаче Тейонг всъщност не беше в града. Родителите му бяха решили да отидат на почивка, през която бащата на синьокосият си бе наумил да го тренира и именно така и стана. Бяха се скрили в една отдалечена къща в планините, която бе заобиколена от гъста гора.

Колкото и да мразеше да се бие, на Те му се наложи да го прави всеки ден от тези три седмици. Всеки ден се събуждаше с мисълта "Какво ли ще е следващото изпитание на баща ми?" или пък "Днес ще успее ли да ме убие?". Звучеше странно, но той наистина имаше чувството, че ще умре от тези тренировки.

Всички тези изпитания, които трябваше да мине за определено време и всичките битки със странни и дори не познати за него вълци, го караха да се притеснява за живота. Не смяташе, че е силен, както баща му си беше наумил. По-скоро си мислеше, че е долу-горе добър в битките. 

Със сигурност не ставаше за водач на глутница, както искаше баща му. Според възрастната алфа, той щеше да се отцепи от глутницата и щеше да създаде своя, която щеше да бъде по-силна и сплотена от тази, в която се намираха сега. Тази, в която те бяха в момента се ръководеше от бащата на Джехьон, който ръководеше чудесно всички, но имаше проблем и той беше комуникацията. Никой в глутницата не комуникираше помежду си освен семействата И и Джънг. Всички останали се деляха сякаш и единствено главите на семействата говореха от време на време с водача на клана. 

Според бащата на Тейонг, това всичко бе по вина на бащата на лилавокосият. Всички спряха да го възприемат като лидер, след като не успя да задържи собственото си семейство цяло. Според други обаче всички това се бе случило, защото бащата на синьокосият отказал да заеме мястото на лидер на глутницата и го оставил на бащата на Джехьон. 

Това, което Тейонг обаче не можеше да разбере бе къде се включваше той в тази история на баща му и бащата на розовокосият. Защо той трябваше да стане силен и да се отцепва? Не можеше ли просто да бъде дясната ръка на Джехьон, вместо да трябва да си създава собствена глутница? Не му се искаше да има толкова много отговорности или да трябва да отговаря и ръководи. Просто това не беше за него.

Е, това обаче не се решаваше от него, а от баща му. 

В момента, Тейонг се намираше на покрива на училището си, взирайки се в безкрайното синьо небе, докато лежеше на земята. Беше се изморил от толкова много тренировки и интелектуални загадки, които трябваше да реши сам. А това означаваше, че изобщо никак не му беше сега до часове.