『 Loss or victory?』

¦9¦

Юта влезе в стаята си, захвърляйки раницата си някъде на пода. Легна на леглото си и се загледа в тавана. На моментът се замисли за битката си с лилавокосата алфа, докато в същото време се замисли и за Тейонг. Все още беше ядосан, че не бе спечелил, а това държание на синьокосия го караше да се обърква още повече. Струваше му се странно някой друг освен родителите му и Дойонг да бъде загрижен за него, а и Тейонг беше алфа. Алфите поначало не бяха загрижени.

-Юта, прибра ли се?-провикна се майка му, изкарвайки го от мислите му. 

Русокосият се изправи в седнало положение и погледна към вратата. Тъкмо щеше да отговори, когато вратата се отвори и през нея надникна майка му. 

-Юта, добре ли си? Цялото ти лице е в рани и синини!-възкликна притеснени и загрижено тя, покривайки устата си с една ръка.

В първият момент японеца се паникьоса, чудейки се как точно да се измъкне, но в ума му бързо се появи идея. Можеше да каже, че се е спънал и е паднал по стълбите. Раните му не бяха сериозни, така че може да минат като падане от няколко стъпала.

-Оу, това ли?-посочи лицето си, усмихвайки се нервно.-Спънах се, докато слизах по стълбите в училище. Ходих при сестрата и тя ми каза, че не е нищо сериозно. Добре, че съм имал късмета че са били само няколко стъпала, а не всичките. Каза ми също, че бързо ще се оправя. Само трябва да си почивам.

-Много внимателна и разговорлива медицинска сестра си имате в училището.-отвърна майка му, гледайки го леко подозрително.-Сигурен ли си, че тя ти го е казала?

-Да! Казаха ми, че била голяма клюкарка освен това. Знаела всяка тайна на всеки ученик.

-И кой ти каза това?

-Един от съучениците ми!

-Кой?

-Не го познаваш.

-Нормално да не го познавам, но все пак мога поне името му да разбера, нали?

-А-аз ами...-той започна да облизва притеснено устните си. Не знаеше имената на почти никой от съучениците си. Кой трябваше да ѝ каже?!-Т-тейонг!

-Тейонг?

-Да, той е първото момче, с което се запознах.-Юта ѝ се усмихна невинно.

-Ясно. 

Възрастната жена му се усмихна леко, след което влезе напълно в стаята, приближавайки се до него. Тя седна на единият край на леглото и постави ръката си на коляното му.