『 Loss or victory?』

¦7¦

Тейонг застана пред кабинета на директора, чакайки най-добрият си приятел да излезе от там. Не бе сигурен дали другия е все още там, но подозираше, че заместник-директора нарочно го държеше повече време вътре, за да може да му се навиква колкото си иска, докато директора си гледаше своята работа.

Седна на един от столовете пред кабинета и се замисли относно японеца. Все още можеше да чуе думите на другия и това как му съобщи, че смята да се бие с него. По някаква необяснима за него причина, това го беше накарало да се почувства гадно. Искаше да бъде приятел с това момче, но явно другия не искаше дори да обмисля подобен вариант. Русокосият просто си беше наумил, че двамата задължително трябва да бъдат врагове. 

Докато мислеше за Накамото, вратата на кабинета се отвори и от там излезе намръщеният Джехьон. Лилавокосият мина по-напред, но точно когато смяташе да тръгне в противоположната посока, забеляза приятелят си да седи на един от столовете с аптечка в ръката. Доближи се до него и седна на единия стол до него.

-Каква изненада е да те видя тук, приятелю мой.-възкликна с престорена усмивка върху лицето Дже.

Чувайки гласа му, Тейонг излезе от мислите си и обърна внимание на другия. Усмихна му се, след което вдигна леко във въздуха ръката, с която държеше аптечката, поклащайки я за момент.

-Идвам да ти помогна с раните.

-Моята лична медицинска сестра!-възкликна лилавокоското, като се засмя.-Де да можеше и да бъдеш така секси като някоя медицинска сестра.

-Какво? Не ти ли харесвам?-Тейонг също се засмя, след което леко го удари по рамото.-Сега стига с шегите. Давай да се оправим по-бързо с раните по лицето си, за да може да влезем в час и да можеш след това да омайваш с огромния си чар невинните омеги.

-Ох, колко добре ме познаваш!-широка усмивка се появи на лицето на Джехьон. Той се изправи, ставайки от стола.-Да вървим навън. Не ми е никак приятно да седя пред директорският кабинет. Имам чувството, че отново съм загазил с нещо.

Синьокосият се засмя на шегата му, след което му кимна в разбиране. Стана от мястото си и застана пред приятелят си.

Щом вече бяха готови, двамата тръгнаха към задният двор на училището. Докато вървяха към изхода на сградата, двете момчета си разговаряха помежду си на различни теми, но сякаш нарочно нито един от тях не подхващаше темата за боят от по-рано.