『 Loss or victory?』

¦10¦

Тейонг погледна към екрана на телефона си и щом видя името на Джехьон без да се замисли дори за секунда му затвори. Беше му писнало вече от най-добрият му приятел. Бяха минали два дни откакто двамата говореха за чувствата на лилавокосият и сега Джехьон го заливаше със съобщения, постоянно му звънеше или пък дори идваше до тях само и само да му разкаже какво ново нещо в японеца е осъзнал, че толкова много му харесва. Колкото и да обичаше приятелят си и да се радваше за него, това вече излизаше извън контрол. Джехьон го караше да се побърква от толкова много приказки за Юта. Трябваше му малко почивка от това да слуша за японеца.

И именно за това бе решил да излезе на разходка. Далеч от дома си, далеч от Джехьон, без да гледа телефона си. Единствено той и природата около него. Колко отпускащо звучи нали?

Да, ала за него не беше така. 

Краят на септември беше и времето вече съвсем бе далеч от топло. Усещаше как лицето му замръзва от студеният вятър, който от време на време подухваше срещу него. Ръцете му бяха пъхнати в джобовете на дебелото му яке, надявайки се да може да ги стопли вътре, но сякаш нямаше разлика. Носа и ушите му вече се бяха зачервили, карайки го да изглежда като някой от елените на Дядо Коледа. 

-Изглеждаш смешно.-изкоментира някой близо до него, при което той се обърна в посоката, от където чуваше гласа.

Изненада се да види Накамото Юта да седи там и да го гледа с подигравателна усмивка върху лицето си. Явно не бе единственият, който бе решил да се разходи навън в това не толкова топло време.

-Приличаш на някакъв елен с този червен нос.-подигра му се японецът, засмивайки се звънливо.

-Аз ли изглеждам смешно? Ти виждал ли си се?-отвърна на заядливата му шега с подобна, след което се усмихна със същата подигравателна усмивка.-Не само аз съм елен явно. Ти си ми другар май.

-Не вярвам да съм с толкова зачервен нос като твоя.-Юта се приближи до него със скръстени ръце.-Ти със сигурност биеш всички.

-Нали искаше да се бием? Ето, аз те победих. Имам по-зачервен носа.-пошегува се той и започна да се смее. 

Като по чудо русокосото момче също се засмя на шегата му, показвайки сияйната си усмивка на показ. 

-Щом подхвана темата за боя, какво ще кажеш да се бием? Утре преди или след училище.-сияйната усмивка бързо се превърна в самодоволна такава, а в очите му можеше да се види голямата му решителност и смелост.-Какво ще кажеш?