『 Loss or victory?』

¦35¦

Тейонг отмести малката масичка с храната от скута си, поставяйки я на малката табуретка до болничното си легло. Погледна към прозореца за момент, след което си взе телефона и влезе в чата си с Джони. Не можеше да сподели с Джехьон това, защото не искаше да го занимаваше с нещо толкова опасно. Искаше другия да е в безопасност.

Започна да пише на другото момче, но преди да беше довършил съобщението си телефона му звънна и човека, който го търсеше, бе Джони. Той му вдигна и доближи слушалката до ухото си.

-Как си, Тейонги? Не сме се чували от доста време. 

-А значи се сети за мен?!-възкликна Тейонг, след което извъртя очи с досада.

-Защо си толкова кисел?! Какво като не съм ти писал от...

-От месец!?

-Месец!? Толкова много време ли е минало?! Съжалявам, бях напълно погълнат от това да помагам на хората.

Щом чу това Те повдигна подозрително вежда, макар че знаеше че другия не е пред него нито че може да го вижда. 

-И как помага на хората?

-Ами помагах на омегите.

-И как по точно помага?

-Нали знаеш как омегите влизат в топлина и тогава имат нужда от някой, който да им помогне по...знаеш какъв специален начин.-чу се смехът на по-високия, при което Те извъртя очи с досада.

-Значи си бил зает да се чукаш с омеги. Така ли е?

-Не го наричай по този начин!-обиди се другият.-Това се нарича специална помощ.

-Специална помощ, дръжки.-Тейонг поклати глава и отново извъртя очи.-Поне някоя от тези омеги стана ли ти мейт? 

-Не, но и за къде бързаш? Има много време, докато стане момента за женене! А и аз съм много желана алфа, нали знаеш това?

-По-скоро си много самовлюбена алфа.-изкоментира той.-За това ли не се сети да ме потърсиш нито един път?

-Хей, аз наистина опитах няколко пъти, но ми даваше, че нямаш обхват. Дори си помислих, че си ми блокирал номера, но сега като ми вдигна се успокоих, че не си ме зарязал съвсем.

Тейонг поклати глава. Никак не му беше до спорове с Джони, така че смяташе просто да зарежи тази тема. Сега му се налагаше да сподели на някой през какво беше минал и единственият сигурен човек беше Джони. На него каквото и да беше казал никой нямаше да разбере.