『 Loss or victory?』

¦43¦

-Те, на къде караш?-попита любопитно Джехьон, гледайки пътя.

-Отиваме към ледената пързалка.-отвърна му вяло синьокоското без да го поглежда.

След няколко минути вече бяха пред ледената пързалка. Тейонг паркира колата на другата алфа на паркинга, след което побърза да слезе. Останалите двама го последваха и също излязоха.

-Да вървим.-заключи автомобила, след което подхвърли ключовете на Джехьон.

Лилавокосата алфа хвана ключовете и тъкмо щеше да се заяде с Тейонг, но другия вече бе тръгнал напред без да ги чака.

-Какво му има? Държи се странно.-обсъди си на глас той. Погледна към бетата, която тъкмо се готвеше да последва най-добрия му приятел, но той го хвана, спирайки го.-Юта, ти как се чувстваш? През целия път мълчеше, а това е необичайно за теб.

-Това е така, защото нямаше как да взема думата понеже ти не спираше да плямпаш. Не съм срещал толкова досаден човек като теб досега!

-Защото аз съм единствен и неповторим, сладък.-лилавокоското му намигна, но японеца го изгледа погнусено, след което измъкна ръката си от захвата му и тръгна след Тейонг.

Джехьон също тръгна към входа на пързалката, опитвайки се да настигне останалите двама, които вече бяха влезли вътре. Щом влезе, той видя единствено Юта, който явно се оглеждаше за другия кореец. Подсмихна се и застана до него, което не остана не забелязано от другия.

-Джехьон, започваш да ме дразниш вече.

-Но аз нищо не ти правя.-оправда се Дже.-Та, къде е, Те?

-Не знам. Аз също него търся.

-Зад вас съм.-чу се гласът на Тейонг, при което и двамата се обърнаха назад към него.-Хайде взимайте си кънки и да отиваме да се пързаляме.

След като каза това, синьокосата алфа отиде да седне на една от многото пейки в залата и започна да се обува. Другите двама отидоха да си вземат и те кънки, след което се присъединиха към него. Тейонг нарочно стана и тръгна без да ги изчака, влизайки на пързалката. 

-Днес се държи като пълен тъпак.-измрънка Джехьон, а Юта единствено наблюдаваше тихо другата алфа.-Дори не ни изчака.

Алфата погледна към бетата до себе си, надявайки се да види русокосия сърдит и намръщен, но не стана така. Накамото седеше и наблюдаваше в тишина как синьокосата алфа се пързаляше на леда. Движенията на Тейонг бяха леки, грациозни и красиви. Отстрани изглеждаше така сякаш танцуваше върху леда.