Двамата се въргаляха надолу по стъпалата, като през цялото време Тейонг се мъчеше да предпази по някакъв начин японеца с тялото си, така че другия да не се нарани или поне толкова много. Щом стигнаха междуетажната площадка, те се удариха в парапета, при което най-после спряха да се въртят.
Юта бавно отвори очите си, при което видя в каква позиция се намираха. Двамата бяха един върху друг, като той беше отгоре, а устните им бяха залепени едни за други.
Очите ми веднага се разшириха, след което като попарен се изправи в седнало положение, отделяйки устните си от тези на синьокосия.
-И-извинявай.-прошепна тихо той, след което извърна поглед настрани.
-Няма нищо.-отвърна също толкова тихо Те.
По лицата и на двамата се бе появил червеникав руж.
-Добре ли си?-попита след известно време кореецът, разваляйки неловката тишина между тях.
-Д-добре съм.-отговори Накамото и чак сега осъзна, че се намираше върху него.-С-съжалявам.
Побърза да стане от синьокосата алфа и да се отдалечи на доста голямо разстояние от него. Погледът му бе сведен на долу, смущавайки се от това, което се бе случило. Цялото му лице бе придобило аленочервен цвят и той усещаше как то гори. А сърцето му биеше като лудо.
Чувстваше се странно, но по хубавия начин. Това, че целуна другото момче му беше допаднало, даже може да се каже, че много му хареса. Внезапно му се прииска отново да се целунат. Само още веднъж искаше да усети устните на другия върху своите.
Не.
Не можеше да се насити само на още един път. Искаше постоянно да ги вкусва, да ги усеща. Искаше още повече от това, което се бе случило преди малко. Дори желаеше нещо повече от една невинна и нежна целувка, искаше да усети другия.
Осъзнавайки за какви неща си мислеше в момента, тялото му започна да се разгорещява и да трепери. Той прехапа устната си и стисна пръстите на ръцете си в юмруци.
Страхуваше се от това, което искаше, но и в същото време не можеше да спре да мисли за това и да го желае още повече и повече. Какво се случваше с него в момента? Досега беше получавал подобно странно усещаше, но не беше чак толкова силно и толкова опияняващо.
Изведнъж в ума му изскочиха всичките неща, които Дойонг му бе наговорил. Спомни си колко много пъти чернокосият му бе казвал, че е влюбен в синьокосата алфа, но той винаги отричаше. Нима бе възможно наистина да бе влюбен в Тейонг? Това ли беше чувството да си истински влюбен?
YOU ARE READING
『 Loss or victory?』
FanfictionЮта е бета, която не приема факта, че алфа върколаците са по-силни от всички. За да оспори това, той предизвиква алфи от училището си и успява да победи всички без две - Джехьон и Тейонг. Той и Джехьон са равностойни, а Тейонг отказва да се изправи...