『 Loss or victory?』

¦20¦

Тейонг се събуди от силен шум идващ от някъде отвън. Изправи се в седнало положение и се заслуша, опитвайки се да разбере какво бе това нещо, което бе издало този шум. Чу как няколко бухала и сови да бучат, но не вярваше, че те са създателите на този шум. 

Разбра, че така явно нямаше как да разбере какво бе издало този шум и за това стана от леглото си. Грабна първото яке, което му беше под ръка и го нахлузи набързо върху себе си. Излезе от стаята си и се насочи към входната врата, искайки да излезе от къщата. Стигна до вратата и тъкмо хвана дръжката, когато усети нечие присъствие.

Спря се на място и отново се заслуша внимателно. Аромат на бета го лъхна, при което той веднага разбра, че натрапника на неговият имот всъщност бе някой от подчинени на баща му и явно трябваше да го победи.

Огледа се наоколо и щом не установи, че нямаше никого около него, тръгна към кухнята, водейки се от силният мирис на бета върколак. Щом стигна вратата на стаята, я открехна съвсем малко, колкото да може да погледне дали има нещо вътре. Видя въпросната бета преобразена във вълчата си форма да  събаря и роши доста от предметите в стаята.

Това до някаква степен го обърка и го накара да се зачуди дали това наистина беше човек на баща му, но след няколко секунди изгони това съмнение. Ако не беше пратеник на баща му, тогава кой щеше да е? В тази гора можеше да се каже, че няма жива душа. Едва имаше животни, а единственият човек бе той. За това надали това щеше да е някоя случайно минаваща бета, която просто се е отбила в къщата му, за да си търси компания за по едно питие.

Отвори вратата по-широка и влезе вътре, при което веднага привлече вниманието на бетата. Вълкът пред него му изръмжа заплашително, показвайки наяве острите си зъби.

-Така нека не се преструваме на страшни и да поговорим на спокойствие. Знам, че баща ми ти е наредил да ме нападнеш и за това няма ли да е по-добре да обсъдим всичко това? Аз ще ти платя, за да му кажеш, че сме се били и така безсмисленият бой между нас няма да се проведе. Съгласен ли си?-предложи му той, при което в отговор си получи още едно ръмжене.-Какво? Отказваш ли ми?

В следващият момент, бетата се втурна към него, искайки да го събори на пода, но Те ловко избягна атаката му.

-Можеше първо да ми отговориш вместо веднага да започнеш с глупостите.-синьокоското извъртя очи с досада и тъкмо щеше да каже още нещо, когато усети, че другия ще го атакува от дясно.