『 Loss or victory?』

¦17¦

Тейонг остави багажа си върху леглото си и въздъхна. Отново се намираше в същата къща, която бе заобиколена от гъста гора. Сякаш не му бяха стигнали миналите три седмица, сега трябваше да прекара цели два месеца тук. На всичкото отгоре му се налагаше да бъде сам. Баща му щеше да идва само през уикендите, а през останалото време щеше да е сам самичък. 

Просто идеално. Ако не умреше от скука, можеше да си намери нови приятели в лицето на стотиците насекоми, които обикаляха около къщата и самият него точно в този момент. Как по-хубаво можеш да прекараш два месеца, освен така? 

-И телефона ми е със страхотен сигнал! Имам всички чертички!-възкликна саркастично и извъртя очи.

Той остави телефона си на шкафа, който се намираше малко по-встрани от леглото, след което отново се върна при меката мебел. Легна на него по гръб, вглеждайки се в тавана.

Ето така щяха да минат два месеца от живота му. Заобиколен от дивата природа и най-интересното му развлечение щеше да е да се взира в дървеният таван на стаята му.

-Сега като се замисля, предпочитам да ходя дори на училище.-въздъхна и след това затвори очи.

Чу се почукване по вратата, но той не си направи труда да отвори очите и да погледне, а още по-малко да отиде да отвори на въпросният човек. След няколко секунди обаче вратата се отвори и през нея влезе баща му, гледайки го безизразно.

-Знаеш, че не го правя, защото ми е приятно да те виждам така, нали?-заговори възрастният.-Просто искам да знам, че можеш да си лидер.

-Дори и аз да не искам да бъда?-попита без да го поглежда. В тонът на глас му нямаше никакви изблици на тъга или пък гняв. По никакъв начин не можеше да се определи в какво настроени е в момента синьокосият тийнейджър.

-Тейонг, според мен ще е най-добре да се отцепиш от тази глутница. Твоето бъдеще ще бъде много по-добре, ако се отдалечиш.

-Не искам да изоставям Джехьон. Той е най-добрият ми приятел, а това да създам нова глутница ще изглежда така сякаш го предавам.

-Това, че няма да си винаги до него, за да прикриваш всяка негова грешка, не означава, че си го предал. Ти просто си го оставил да израсне силен сам без да се налага да го покриваш за всичко.

-Но нали за това са приятелите, татко? За да се пазят.

-Така е, но ако продължаваш винаги да бъдеш щита на Джехьон, собственият ти живот ще пропадне.