『 Loss or victory?』

¦14¦

-Сигурно ще загазим, ако прекараме деня в това кафене.-коментира Тейонг, оглеждайки се на всички страни. 

Колкото и да не си го признаваше, той бе един от примерните ученици. Рядко отсъстваше и винаги се подчиняваше на заповедите на учителите си. Именно и за това се притесняваше толкова много.

Юта остави чашата си с кафе на масичката пред себе си, след което се подсмихна насреща му. Облиза долната си устна и след това подпря лактите си на масичката, сплете пръстите на ръцете си и се подпря на тях, доближавайки се леко.

-Ти си много послушно момченце, нали?-подигра му се той, започвайки да се смее.

-Това, че съм възпитан добре, не означава че можеш да ми се подиграваш.-сопна се Те, продължавайки да се оглежда.-Просто не искам да загазя. Стигнаха ми седмиците, които прекарах в битки с баща ми, не ми трябват още.

-Баща ти много ли е страшен, че да се притесняваш толкова от това че ще отсъстваш един ден от училище?-засмя се отново японецът, след което се облегна назад, полагайки ръцете си на краката.

-О, не можеш да си представиш! На пръв поглед изглежда мил и безобиден, но всъщност е много силен и като се ядоса става твърде опасен!-възкликна Те и взе чашата си, отпивайки от нея.

Накамото следваше всяко едно негово действие с поглед, докато в ума му се въртяха различни мисли относно корееца срещу него. Не знаеше защо, но му стана любопитно за едно по-специално нещо в другия, но се чудеше как да го зададе.

-Тейонг, щом баща ти е толкова страшен според теб, как успя да му кажеш, че харесваше момчета?-изстреля го изведнъж, след което захапа сламката, която стърчеше от чашата му с кафе.

Чувайки това, Тейонг автоматично спря да се оглежда и замръзна на място. Очите му се разшириха от изненада и след няколко секунди погледна към русокосото момче пред себе си. Никога не си бе представял, че някой ще го попита такова нещо, а още по-малкото, че точно Юта ще бъде този някой.

Мина известно време, през което той продължи да го гледа втренчено, но после поклати глава, измъквайки се от транса, в който се бе вкарал. Вдигна чашата си и отпи бързо една глътка, искайки да хидратира малко пресъхналото си гърло.

-От къде си толкова сигурен, че харесвам момчета?-отвърна му с въпрос, отбягвайки темата. Не му харесваше факта, че бе като отворена книга пред другия.