『 Loss or victory?』

¦40¦

Часовете свършиха, което означаваше, че бе време най-после да се прибират вкъщи. Всички се радваха, че бе настъпило най-после това време с изключение на Джехьон и Юта. 

Японецът искаше да прекара повече време с Тейонг, а единствено в училище можеше да го види. Джехьон също не искаше деня да свършва, за да може да прекара още време с Накамото. 

Единствено Тейонг от тях тримата чакаше с нетърпение училищният ден да свърши. Беше отвикнал с това да ходи на училище и колкото много да му бяха липсвали хората около него, предпочиташе отново да не ходи.

-Най-после!-възкликна Те и се разтегна назад.-Трябва наново да свиквам с училището. Никак не ми допада това да ставам рано.

-Познато.-съгласи се русокосият, след което го изгледа тъжно.

Кореецът го погледна и щом забеляза унилото му изражение, се намръщи. Защо другия изглеждаше толкова тъжен? Внезапно го бе обзело притеснението и сякаш му ставаше гадно от това, че бетата бе тъжна.

-Юта, защо изглеждаш унил? Нещо случило ли се е?

Накамото вдигна поглед към синьокосия, поглеждайки го изненадано. Не знаеше, че толкова много си е личало, че е тъжен. Опита се да се усмихне леко, но все още изглеждаше унил.

-Нищо ми няма.-отвърна той, но това единствено накара алфата да го изгледа подозрително.

-Лъжеш ме. Личи си, че нещо има. Какво става?

-Просто...-той замлъкна за момент, обмисляйки какво да каже на другия.

Щеше ли да звучи странно, ако му каже, че иска да прекара повече време с него? Приятелите нали правят така? Не би изглеждало подозрително нали? Нямаше да се издаде, че го харесва нали?

-"Просто"?-повтори Те, очаквайки другото момче да довърши изречението, което бе започнало да му казва.

-Просто искам да п-прекарам повече време с т-теб, а единственото време, което прекарваме заедно е тук.-измрънка тихо той, навеждайки поглед надолу. Усещаше как се изчервява и смущава и именно затова се надяваше Тейонг да не забележи това.

-О, значи искаш просто да излезем заедно така ли?-възкликна с усмивка кореецът, привличайки погледа му нагоре.

-Д-да. Искам да излезем заедно.-широка и сияйна усмивка се появи на лицето на русокосият японец, а сърцето му започна да бие по-бързо от щастие.