『 Loss or victory?』

¦31¦

Юта отключи входната врата на дома си, след което я отвори и влезе вътре. Огледа се за няколко секунди, искайки да се увери, че бе сам, след което тръгна напред към стълбите. Започна да ги изкачва, като взимаше две стъпала наведнъж и съвсем скоро вече се намираше на вторият етаж. Насочи се към стаята си, като докато го правеше, сваляше раницата си от раменете. 

Отвори с крак вратата на стаята и побърза да захвърли раницата до леглото си. Доближи се до леглото си и се огледа, търсейки къде бе оставил лаптопа си сутринта. Не му отне много време, за да го открие да седи на бюрото му включен в зарядното. 

Тръгна натам устремено, като дори не чу как телефона му изпищя. Взе лаптопа от бюрото си, махайки го от зарядното, след което се настани на леглото си. Отвори устройството в ръцете си, полагайки го върху свитите си крака и зачака системата да се стартира. След като това стана, първото нещо, което той направи бе да провери дали най-добрият му приятел го бе търсел.

Двамата с Дойонг не си бяха говорели от няколко дни, което до някаква степен го караше да се притеснява за чернокоското. Още помнеше колко много приятелят му мразеше новите си съученици и сега се чудеше дали другия не се бе забъркал в някакви проблеми с останалите.

Изведнъж, докато все още мислеше за чернокосият кореец, на екрана се появи прозорец с иконка на въпросното момче, известявайки го че то го търсеше. Той се подсмихна и поклати леко глава, след което вдигна на приятеля си. Включи си камерата и зачака другия да започне първи да говори.

-Юта!-провикна се приятелят му, усмихвайки се широко.-Как си? Какво правиш? Не сме се чували от много време и се затъжих за теб!

-Хей, по-спокойно, Дойонги.-засмя се за няколко секунди той, след което погледна леко объркано другия, като продължаваше да държи малката усмивчица върху лицето си.-Аз съм добре, но ти как си? Не ми изглеждаш много наред. Да не се е случило нещо случайно?

-Може би!-почти извика Донс и се усмихна срамежливо.

-Какво ти става, Дойонги?-Юта повдигна вежда и го изгледа подозрително, усмихвайки се.-Какво толкова се е случило?

-Ами...-чернокосият прехапа устната си и сведе поглед надолу за момент, след което отново погледна към екрана.-Май си намерих алфа.

-Какво?!-извика шокирано Юта, гледайки с широко отворени очи екрана на лаптопа си.-Ти сериозно ли?! Кой?! Как, по дяволите, стана това?!