『 Loss or victory?』

¦8¦

Джехьон погледна настрани, отбягвайки погледа на другия. Нямаше как да каже, че по някаква причина искаше да привлече вниманието на японеца. Мамка му, наистина желаеше русокосият да му обърне внимание. Какво му ставаше, по дяволите?

Сега като се замислеше, когато седеше в кабинета на директора и му четяха поредното конско в ума му се въртяха всякакви различни мисли за Накамото. Чудеше се как ли бе той? Беше ли го наранил много, докато се биеха? Освен тези въпроси относно това в какво състояние бе другия, в ума му се разхождаха въпроси свързани с това дали е успял да го впечатли? Дали бе успял да го накара да мисли за него? Дали Юта в момента се притесняваше за него?

Тейонг размаха ръка пред лицето му, при което успя да го върне в реалният свят. Той запремига няколко пъти, опитвайки се да осъзнае какво се случва, след което го погледна с леко объркан поглед.

-Да?

-Джехьон, отговори ми. Каква беше истинската причина, за да предизвикаш Юта?-попита го за пореден път Тейонг.

Най-добрият му приятел се беше намръщил вече и тона на гласа му вече беше съвсем различен от спокойно преди малко. Не разбираше каква бе причина за промяната на държанието му, но не смяташе да пита. Сигурен бе, че ако се осмели да попита, другия щеше да му се развика и да го изгледа ядосано.

Примири се и въздъхна още веднъж. Щеше да сподели с приятеля си за странните си мисли относно японското момче. Беше му трудно сам да си обясни това, така че може би другия щеше да му помогне да разбере причината, поради която желаеше толкова много да привлече вниманието на русокосия.

-Добре, ще ти кажа, но първо искам да...

-Без да ми слагаш никакви условия или пък да сменяш темата. Говори направо без да увърташ, ако обичаш.-прекъсна го синьокоското, говорейки с твърд тон и взирайки се с намръщен поглед към него.

-Уау, ти ме заплашваш!-възкликна той, преструвайки се на изплашен. Едната му ръка се намираше на гърдите, докато лицето му издаваше изплашен вид.-Какво ще ми се случи, ако не те послушам и започна да увъртам и да...

В следващият момент Тейонг сграбчи яката на ризата му, стискайки я силно, и го дръпна към себе си. Гледаше го ядосано и доста заплашително, което много го изненада.

-Джехьон.-изръмжа срещу лицето му Те.-Не ми се прави на забавен.

-Тейонг, за човек, който не обича побоя, доста умело успяваш да сплашиш някого.-засмя се за малко той, след което хвана ръката му.-Хайде пусни ме и ще ти кажа.