『 Loss or victory?』

¦32¦

Тейонг се разхождаше безцелно около мястото с големият "Х", чакайки подивявалата бета да се появи. Докато го правеше му беше много скучно. Чудеше се дали да не започне да говори с по-големият, докато чакаше. Дали бетата отново щеше да се появи, ако си говореше другия?

-Как решихте да имате дете?-попита от любопитство той. Наистина му беше интересно защо другия беше избързал толкова много да става родител.

Поначало не беше рядкост повече млади хора да искат да стават от рано родители, но съдейки по държанието на бавачката си, червенокосият все още се държеше като тийнейджър и ако не му беше казал, че има син, никога досега нямаше да предположи че той може да има дете.

-Ти сериозно ли ще разговаряш с мен сега!? Когато чакаме бетата ли!?-направи му забележка Теил, поглеждайки го намръщено.

Ниският кореец се намираше на дървото, където бе вдигната и завързана клетката и чакаше всеки момент другия да привлече дивата бета върху "Х", за да може да спусне клетката върху нея.

-Не можа ли да намериш друго време, когато да ме питаш това!? Как изобщо ти хрумна да ме питаш сега!?

-Какво толкова, като съм те попитал? И без това се съмнявам, че бетата ще разбере че си говорим.

-Тя е подивяла, а не глуха!

-Добре де, няма ли да ми кажеш!? Интересно ми е!-измрънка Тейонг и въздъхна. Огледа се наоколо и но така и не видя въпросната бета.

-Не го решихме ние.-отговори му Теил.-Сега се съсредоточи над капана за бетата.

-После ще ми разкажеш ли повече за себе си?

-Защо пък те интересува живота ми?

-Двамата вече сме приятели, така че си ми интересен.

Теил не му каза нищо повече. 

-Ясно, значи не искаш да говориш за себе си.-обади се отново Те и въздъхна.

-Ще си помисля.-отговори му червенокоското, след което чу шум идваш от храст зад по-малкия.-Тейонг, има някой зад теб.

Щом чу това, синьокосото момче извърна поглед назад и започна да се оглежда. Видя въпросният храст, от където продължаваха да се чуват шумове. Изведнъж се чу ръмжене, което бързо подсказа на двете момчета, че това наистина бе тяхната "плячка". 

-Подготви се, тя е тук.-каза по-големият и втренчи поглед в храста.

Тейонг кимна, макар че знаеше че другият нямаше как да го види. Той прехапа устните си и се загледа в храста. Чуваше ръмженето да става по-силно и по-често, което го караше да мисли, че бетата скоро ще го нападне.