『 Loss or victory?』

¦28¦

Тейонг наблюдаваше как почти непознатото момче за него се разхождаше наоколо из къщата и се оглеждаше наоколо.  

-Ти тук имаш ли нещо, с което да можем да хванем бетата?-попита го по-ниският, след което отвори един шкаф.-Кажи ми, че няма да се мъчим да го заловим с помощта на бучки захар.

-Ти отвори шкафа където седи захарта. Нормално е да намериш захар.-Те извъртя с досада очи и се изправи, затваряйки шкафа.-Но иначе не мисля, че имам някакви средства за правене на капан.

Теил въздъхна и се облегна на плота зад него. Скръсти ръце пред гърдите си и намръщи вежди, замисляйки се. По какъв начин можеха да примамят бетата, за да могат да я хванат в капан? Лошата истина беше, че колкото и хубава да беше къщичката, нямаше необходимите материали за изготвянето на клопка или дори за направата на защита. 

-За наше съжаление, тази къщичка е само хубава.-въздъхна той.-Но ние трябва да измислим нещо, с което да хванем бетата.

-Уау!-възкликна саркастично Тейонг, извъртайки очи.-Сякаш до преди малко не говорихме това.

-Хей, момченце, да знаеш, че от двама ни, аз съм този на когото най-малко му трябва да бъде заловена тази бета!-изрепчи му се по-ниският.-Дори можеше да не съм тук, ако...

-Теил!

Чу се вика на някой идващ отвън и явно търсейки ниският кореец. Червенокосият кимна бързо досещайки се кой го търсеше и се насочи към входната врата. Тейонг от своя страна беше твърде любопитен относно новият си посетител и затова тихо последва надзорника си.

Теил отвори вратата, разкривайки момче на долу-горе същата височина като тази на Тейонг. Момчето имаше светлоруса коса, носеше сини лещи, а по ушите му блестяха сребърни обеци - едната малка, а другата дълга.

-О, Марк хьонг!-възкликна изненадано и с усмивка Теил.-Защо си тук? Това е мисия на нашата глутница, не на вашата.

-Да, но явно мисията ви е в тайна от глутницата. Господин И помоли Джебум да ви помогнем по някакъв начин.-започна да им обяснява по-възрастният.-Дойдох тук, за да ви дам някои неща, които може да са ви нужни, за да хванете подивялата бета.

-О, идваш точно навреме!-червенокосият плесна радостно с ръце.-Тъкмо се чудехме как да успеем да я заловим с бучки захар.