¦4¦

242 34 21
                                    

Джехьон затръшна силно вратата на стаята си. Беше твърде ядосан, за да мисли какви неща бе наговорил на баща си и какво го очакваше като отиде на вечеря по-късно. Защо му трябваше да се примирява с това, че майка му изобщо не се интересуваше от живота му?

-Кучка!-удари силно стената пред себе си, успявайки да направи голяма дупка в нея.-Да не си мисли, че ще се появи просто ей така и ще я приема обратно в живота си!

Отдръпна ръката си и я погледна. Не знаеше, че бе ударил толкова силно стената че чак да разкърви ръката си. Изохка леко, след което започна да разтърсва във въздуха ръката си, надявайки се така малката болка, която изпитваше, да отмине.

Той се доближи до леглото си, лягайки на него. Изпитваше силен гняв, който притъпяваше болката в ръката.

-Защо не си остана в другия град!? Защо ѝ трябваше да се връща тук и да се меси в нашият живот!? Тя отдавна не е част от това семейство!

Докато се ядосваше на майка си, в ума му се появи мисълта за боят му с японеца. Малка усмивка се прокрадна на лицето му, а очите му сякаш грейнаха. Гневът му внезапно бе изместен от вълнение и радост, които той дори сам не можеше да си обясни. 

За човек, който утре ще се изправи срещу японецът, не би трябвало да се радва или вълнува от предстоящата им битка. Трябваше да се чувства ядосан и настроен съпернически към това момче.

-Накамото Юта.-започна той, усмихвайки се, докато погледа му витаеше някъде из тавана.-Защо си ми толкова интересен и защо мисълта за теб ме кара да се чувствам по този странен начин?

°•°•°•°•°•°•°•°

Тейонг захвърли раницата си на пода близо до бюрото си. Насочи се към леглото си, където седеше разтвореният му лаптоп.  Взе го към себе си и тъкмо щеше да си пусне филма, който бе на екрана, когато получи съобщение.

Погледна към излязлото съобщение и го натисна, изкарвайки го на целия екран. Съобщението беше от негов приятел от Америка, който както винаги не спираше да му разказва за деня, в който щял да го посети. Но това със сигурност бяха само празни приказки, защото винаги щом Джони му кажеше някоя точна дата и място, той никога не се появяваше.

IMJohnnyy:
Здравей, Тейонгии~
Познай кой ще те посети тази година?^^

TaeYongLee95:
Отново ли трябва да те чакам в някой парк и кафене два часа, докато накрая не се откажа?

『 Loss or victory?』Where stories live. Discover now