『 Loss or victory?』

¦15¦

Юта влезе в стаята си и първото нещо, което направи бе да захвърли раницата си до бюрото. Побърза да си легне на леглото и да придърпа лаптопа в скута си. Искаше да говори с най-добрият си приятел и да му разкаже как му бе минал деня.

Беше странно да прекара деня си със синьокосата алфа. Не, че  не му хареса, а даже напротив - много му хареса. Сякаш двамата бяха като истински приятели. Но реално погледнато двамата вече бяха приятели, така че не беше странно да прекарват време заедно.

Пусна лаптопа си и бързо набра приятеля си. Дойонг сякаш досега бе чакал пред лаптопа, веднага му вдигна, гледайки го с широка усмивка.

-Как си днес, Юти?-започна разговора Донс, усмихвайки се широко и самодоволно.

-Добре съм, Дойонги.-каза Юта със същият сладникъв тон какъвто използваше приятелят му.-Ти как си?

-Много ми е скучно.-измрънка кореецът и се пльосна назад към леглото си.-Ще ми се да беше тук и да излезем някъде.

-Навън е много студено. Абсурд да изляза в този студ!-възкликна Накамото, клатейки глава.-А и за днес ми стига разходката.

-Къде си ходел? 

-Бях на училище за час може би, а после на едно кафене и накрая обикалях мола.

-Разхождал си се сам?-чернокосият повдигна въпросително вежда. Погледът му веднага се превърна в подозрителен и лека усмивка се появи на лицето му.-Да не си излязъл с някой на среща?

-Не, просто излязох с приятел.

-Приятел, а?-усмивката на Дойонс стана по-голяма и подла.-Кой е този твой приятел? Да не би да е някоя сладка омега? Или пък онази алфа, която не искаше да се бие с теб? 

-Дойонг, какво намекваш?-русокосият скръсти ръце и го погледна скептично.

-Юти, мой скъпи приятелю, Юти, ти си вече голямо момче и може би...

-Давай направо без да увърташ.

Чувайки отношението на японеца, Дойонг се намръщи и извъртя очи, но все пак щеше да му каже какво мислеше.

-Според мен няма да е зле да помислиш какво е отношението на онази алфа към теб. Може и да се опитва да те сваля. Кой знае?

Щом чу това, Накамото веднага избухна в смях. Тейонг да го сваля? Това би трябвало да е шега. Алфата чисто и ясно си каза, че иска да бъдат приятели, а те точно така се държаха един с друг.