『 Loss or victory?』

¦42¦

Тейонг излезе от кафенето и започна да се оглежда за японеца. Когато най-после успя да види, се втурна след него, надявайки се да успее да го настигне по-скоро. Русокосото момче вървеше доста бързо, което никак не го улесняваше. Наложи му се да тича, за да го настигне, но все пак успя.

-Юта.-викна му, при което Накамото се спря на едно място, замръзвайки.

Русокоското изобщо не бе очаквал подобна ситуация да му се случи като тази в момента. Не вярваше, че някой ще го последва или ако някой щеше да го прави, то това мислеше, че ще е  Джехьон. Не бе и предполагал, че Тейонг би го последвал.

 Това го накара да се изчерви и сърцето му да започне да бие като полудяло. Беше толкова шокиран и радостен от това, че не Джехьон, а Тейонг го бе последвал, че едва се сдържаше да не се усмихне. Макар и все още да бе ядосан и смутен от случилото се преди малко.

-Изчакай, моля те.-обади се отново Те. Той хвана ръката му и го преобърна към себе си, така че да могат да се гледат в очите.

-Тейонг.-измънка тихо и под носа си японеца, радвайки се тайно, че не бе заекнал.

-Недей си тръгва, съжалявам. Не биваше да казвам, че с Джехьон сте сродни души. Знам, че не харесваш да казвам такива неща и затова много съжалявам.-синьокосата алфа се почеса нервно по тила със свободната си ръка, поглеждайки с виновен поглед надолу.

Виждайки го така, Юта прехапа леко долната си устна. Другият бе толкова сладък в момента, че едва се сдържаше да не го прегърне и целуне. Преди никога не би повярвал, че ще се влюби в алфа и още по-малко алфа, която можеше да изглежда толкова сладко. Сигурно миналото му Аз би го помислил за луд в момента, защото се бе влюбил в Тейонг и защото се би се държал като пълния глупак само и само, за да привлече вниманието на синьокосата алфа.

-Н-няма проблем.-измрънка той и също наведе поглед надолу. Не искаше другия да го вижда така зачервен.

-Значи всичко е наред, така ли?-Тейонг вдигна поглед към него, поглеждайки със сияйната си усмивка.

Бетата вдигна леко погледът си, поглеждайки го, но веднага заби отново поглед в земята. Усмивката на другото момче бе толкова красива за него, че не можеше да я гледа без да се изчерви.

-Юта, сигурен ли си, че си добре? Струваш ми се зачервен.-кореецът се доближи до него и сложи ръката си върху челото му.