СЕД (книга #2 от поредицата Sinners 🤘)

Глава 12

Мирна тъкмо обясняваше как да въвежда огромното количество данни в електронната таблица, когато тълпата навън избухна в скандирания и аплодисменти. Сърцето на Джесика заби лудо. Членовете на Sinners вероятно идваха насам в момента.

Как би реагирал Сед на новината за нейното присъединяване към групата му по време на това турне? Как тя самата би издържала да е толкова близо до него цели два месеца? Жилищните помещения в тур автобуса бяха толкова миниатюрни, толкова... интимни.

Брайън се изкачи по стълбите и влезе в автобуса. Той дори не я забеляза. Отиде директно при Мирна, привлече я към потното си тяло и я целуна жадно.

- Готова ли си за тръгване?
- Всичко е опаковано. - промърмори тя. - Само трябва да обясня още няколко неща на новата ми асистентка, преди да тръгнем.
- Асистентка? - очите на Брайън, заобиколени от лилави натъртвания и дебела черна очна линия, се спряха върху младото момиче. - Джесика? - каза той задъхано. - Какво, по дяволите, правиш тук?

Откритата му враждебност я изненада. Брайън винаги е бил мил и приятен човек. Тя се зачуди защо сега е толкова ядосан да я види.

- Здрасти, Брайън. - поздрави го тя и махна с ръка. - Отдавна не сме се виждали.
- Сед идва насам. По-добре да се разкараш, преди да те е видял.

Мирна прокара длан по обляната му в пот тениска.

- Тя ще остане за няколко месеца. Току-що я наех като моя асистентка.

Брайън я погледна недоверчиво.

- Какво си направила? Полудя ли?

Мирна се усмихна и поклати глава.

- Имай ми доверие, окей? Знам какво правя. - промърмори тя, поставяйки целувка в ъгълчето на устата му. - Освен това, с помощта на асистент, ще имам повече време за нас. - ръката ѝ се сви в юмрук, стискайки тениската му на кръста.

Той я гледаше едва ли не със страхопочитание.

- Боже, да, определено имаш нужда от помощник. Обичам те.
- Обичам те. - отвърна му Мирна.

Джесика отклони поглед. Тази сантименталност ѝ идваше в повече.

- Резервира ли ни хубав апартамент? - Брайън така силно стисна сакото на Мирна в пръстите си, сякаш едва се сдържаше да не го разкъса от тялото ѝ.
- Хмм... да. Във Венецианския. Има и джакузи.

Дъхът му спря.

- Хубаво. Ммм, обичам те. Казах ли ти го вече днес?
- Само един милион пъти. - тя се усмихна. - Но, моля те, продължавай.

Брайън я целуна отново.

- Обичам те. - промърмори той срещу устните ѝ, преди да се отдръпне.
- Още само пет минути и ще съм готова за тръгване. - каза тя. - Обещавам да побързам. Нямам търпение да те имам само за себе си.
- Отивам да измия сценичния си грим.
- Остави го засега. - прошепна Мирна. - Тази вечер искам да обичам и двама ви. Първо ще започна с рок звездата и бавно ще си проправям път до обикновения човек, който се крие някъде под този грим.

Той се ухили.

- Радвам се тогава, че не видя шоуто ни тази вечер. Бяхме пълен провал. Сед не можа да забие високите ноти. Ръката на Джейс беше толкова подута, че едва успяваше да свири. Трей беше като замаян през цялото време. Аз не можех да се концентрирам, защото всичко, за което можех да мисля, беше ти. Поне Ерик поддържаше ритъма. - той се почеса неловко по врата. - Е, поне през повечето време.
- Сигурна съм, че не е било чак толкова лошо. - каза Мирна.
- Напротив. Беше доста зле, но честно казано в момента не ме интересува. Побързай. Нямам търпение да те погълна.
- Първо аз тебе. - Мирна го целуна и след това отново насочи вниманието си към компютъра. Тя определено беше разсеяна, докато обясняваше останалата част от работата на Джесика. За щастие въвеждането на данните не беше трудно. Само отнемаше повече време. - Просто поработи върху това през следващите няколко дни. - каза Мирна. - Ще се върнем в понеделник, за да тръгнем отново на път и ти можеш да ми помагаш с интервютата на фенките.

Интервюта с фенки? Сега това не ѝ звучеше особено забавно, но би била пълна идиотка да откаже тази работа.

- Добре. Мога да се справя с това. Искаш ли да поработя и върху нещо друго?
- Вероятно, но в момента не мога да съставя дори една последователна мисъл. Ще изчака няколко дни.

Пред автобуса настъпи суматоха. Няколко комплекта крака се заизкачваха по стъпалата. Хорът от женски кикот можеше да означава само едно. Джесика посегна към купчината необработени данни, за да може да изглежда максимално заета, когато Сед се появи. Щеше да даде най-доброто от себе си, за да го игнорира.