СЕД (книга #2 от поредицата Sinners 🤘)

Глава 71

На следващата сутрин Сед се събуди, знаейки, че днес ще е денят. Денят, в който ще помоли Джесика да се омъжи за него. Което би било истинско предизвикателство, тъй като не трябваше да говори. И днес точно нямаше да ѝ е особено трудно да го убеди да мълчи.

Вчера гърлото го болеше доста, но тази сутрин го изгаряше толкова силно, че се колебаеше дори да диша. Но можеше да понесе болката. Това, което не можеше да понесе, беше мисълта, че тя може да откаже да се омъжи за него. И нямаше никакво право да я вини, ако го направи. Той се държа като егоистичен задник последния път, когато се опитаха да бъдат заедно завинаги, но това не променяше факта колко много искаше Джесика Чейс да му стане съпруга.

За момент Сед я наблюдава как спи, поразен от красотата ѝ и се наслаждаваше на това, че тя спи в леглото му... тяхното легло... и че ще бъде там всяка сутрин до края на живота им. Този път щяха да успеят. Провалът не беше опция.

Сед се протегна и вдигна панталоните си от пода. Извади годежния пръстен от джоба си и го вдигна на ограничената светлина, филтрираща се през завесите. Нямаше предварително начертан план, който да следва. Просто искаше този пръстен отново в нейно притежание възможно най-скоро. Например точно сега. Той вдигна лявата ѝ ръка и започна да плъзга пръстена върху безименния ѝ пръст.

Джесика изпъшка и вдигна ръка към челото си, събуждайки се постепенно. Пръстенът полетя и Сед чу лекото му издрънчаване в другия край на стаята.

- Защо слънцето трябва да изгрява? Колко е часът? - измърмори тя и вдигна глава от възглавницата, за да провери часовника на нощното шкафче. Очите ѝ се разшириха и тя скочи от леглото. - О, по дяволите, ужасно късно е. Защо проклетата аларма не се е включила?

Е, те не бяха мислили точно за будилници и аларми, когато най-накрая стигнаха до леглото предната вечер. С развеселена усмивка той я гледаше как се суети из стаята.

- Сед, ставай! Успали сме се. Влизам под душа.
- Ставам. - поне това искаше да каже. Думите му прозвучаха по-скоро като куп ръждясали пирони, тракащи в тенекия. Изтощението от предната нощ не се оказа ползотворно за лечебния процес.

Джесика коленичи на леглото до него и го целуна нежно по челото:

- О, скъпи, бедното ти гърло не звучи никак добре. - той си спомни как преди време му се искаше да бъде болен, за да може тя да му даде цялата си обич и грижа, за които жадуваше. Точно сега обаче преосмисляше отново това си желание. Тя целуна клепачите му и върха на носа му. - Знам, че момчетата се нуждаят от теб, но може би трябва да останеш вкъщи и да си почиваш.