СЕД (книга #2 от поредицата Sinners 🤘)

Глава 24

Рифът на парчето 'Twisted' на Sinners извлече Джесика от дълбокия сън. Сед изстена до нея и придърпа тялото ѝ по-близо до гърдите си. Чаршафите се бяха усукали около преплетените им крайници. Рифът отново нахлу в тишината на стаята.

Какво, за Бога?

Ръката на Сед се стрелна към нощното шкафче. Той грабна телефона и отговори.

- Нещо за Трей ли? - попита той с дрезгав от съня глас. Джесика изрита чаршафите и седна до него, моментално събудена. - Веднага тръгваме.
- Той добре ли е? - попита тя, когато Сед прекрати разговора.
- Още не е съвсем буден, но започвал да се раздвижва. Облечи се.

Джесика се вмъкна в намачканите си дрехи от предната вечер. О да, ден без гащички. Сед имаше подобен проблем.

- Нямам риза. - но той изглеждаше дяволски добре в тези кожени панталони и без такава.
- Можем да се отбием до автобуса и да се преоблечем. - предложи Джесика.
- Няма време. - той навлече черния си кожен шлифер и посегна към ботушите си.

Слава богу, поне ѝ даде възможност да използва банята, преди да я изкара от стаята и качи в най-близкото такси пред хотела. Беше изненадана колко светло беше навън.

- Колко е часът? - попита тя, мислейки, че трябва да измислят закон срещу започването на деня без кофеин.

Той погледна екрана на мобилния си телефон.

- Почти обяд.
- Обяд? Господи, спала съм като пън.

Сед ѝ се усмихна.

- Аз също. Не мога да си спомня кога за последно спах толкова добре. Преди месеци? Две години, може би? - той прокара ръка по късата си коса и впери поглед в тавана на таксито, намирайки го за невероятно интересен.
- Гладен ли си? Пропуснахме закуската. - попита Джесика, преструвайки се, че не го е чула.
- Добре съм. Да видя Трей е по-важно. - Сед се ухили и вдигна ръката ѝ към устните си. - Брайън беше много развълнуван, когато се обади... относно потрепването на Трей.

В интензивното отделение намериха Брайън и Мирна до леглото на Трей. Деър спеше на близкия стол. Джесика се съмняваше, че е напускал тази стая от предната вечер. С измачканите си дрехи, сплъстена коса и леко набола брада върху силната му челюст, Деър изглеждаше също толкова развлечен и мърляв, колкото се чувстваше Джесика.