СЕД (книга #2 от поредицата Sinners 🤘)

Глава 67

Очите на Сед се отвориха леко и срещнаха тези на Ерик, който го гледаше загрижено.

- А, добре, буден си. - каза барабанистът. Сякаш някой би могъл да спи, когато Ерик го гледа така зловещо? - Да се махаме оттук, приятел. Смазах инвалидната ти количка и вече е готова за път.

Да, гърлото му гореше в адски пламъци, но нямаше нужда от шибана инвалидна количка.

- Какво...

Ерик вдигна ръка, за да блокира думите му:

- Без приказки! Джесика ме остави да командвам.

Къде, по дяволите, беше Джесика? Беше при него, когато му бяха дали успокоителното предната вечер.

- Тя каза, че ще се видите у дома и отиде да свърши нещо в университета.

Добре. Сед се надяваше да издере очите на професора си. Той използва ръката на Ерик, за да седне в леглото и след това се изправи на все още нестабилните си крака.

- Надявам се, че имаш сили да минеш през студиото. - каза Ерик, докато той се обличаше. - Брайън и Трей записват днес.

Сърцето на Сед подскочи. Записваха без него?

- Решихме, че е по-добре да запишем нещо, преди да се е случило някое друго бедствие. Всеки път, когато се опитаме да работим върху новия албум, някой от нас се озовава в болница. Първо, бившият съпруг на Мирна смачка пръстите на Брайън, след това травмата на главата на Трей, а сега и ти си разказа играта на гърлото. Джейс и аз се страхуваме да станем от леглото. Мисля, че новият ни албум е прокълнат.

Сед се разсмя:

- Много си суеверен. - дрезгавият звук на гласа му го изненада.
- Хей, без приказки.
- Гърлото ми не е чак толкова зле. - болеше го, когато говори, но не беше непоносимо.

А що се отнасяше до пеенето и крещенето, Сед не възнамеряваше да прави това днес. Може би утре.

Ерик извади ролка тиксо от бездънния джоб на коженото си елече. Отлепи парче сива лента, откъсна го със зъби и го залепи върху устата на приятеля си.

- Джесика каза, че вероятно това ще ми потрябва и се оказа права. Обещах ѝ, че няма да те оставя да говориш.

Сед отлепи лентата, заедно с част от брадата си, и я смачка в косата на Ерик.

- Това сега беше напълно ненужно. - Ерик дръпна тиксото от косата си с болезнена гримаса. - Виж тези лайна. - той му показа лентата, покрита с черни косми с различна дължина, а Сед му посочи мястото, където някога беше брадата му. - Окей, време е да те измъкнем от това място.