СЕД (книга #2 от поредицата Sinners 🤘)

Глава 72

Когато Сед влезе в студиото около тридесет минути по-късно, тъй като двамата с Джесика се бяха поувлякли в целувките, Ерик го посрещна още на вратата.

- Не бях сигурен, че ще се появиш. - той кимна към дъската в ръката му. - За какво е това?
- Говорене. - написа Сед.
- Не е нужно да говориш, за да свириш на цигулка.

Ерик вдигна един калъф от пода и го отвори. В него беше сгушена черна електрическа цигулка.

- Аз не... - започна Сед, но гърлото му възрази бурно и той отново премина към писане. - Не свиря на цигулка. Забрави!
- Знаеш, че непрекъснатите писъци и крясъци са съсипали гърлото ти.
- И? - изграчи той.

Някой пъхна бутилка вода в ръката му. Сед я отвори и пое успокояваща болката глътка. Наистина му се искаше да бе останал в леглото с огромен запас от сорбе, желирани портокалови кубчета и личната си медицинска сестра.

- Трябва ни нещо, с което да ги заменим. - Сед премигна два пъти за 'не'. - Поне временно. Дори и да можеш да пееш, много добре знаеш, че няма да можеш да крещиш известно време... И знам, че не искаш да бъдеш причината да отменим още куп концерти.

По дяволите! Всички ли знаеха как да го манипулират? Първо Джес. Сега и Ерик.

Черните вежди на барабаниста се извиха над пронизващите му сини очи:

- Поне опитай.
- Добре. - Сед вдигна ръка, за да блокира искрящия блясък, предизвикан от широката усмивка на злорадстващия му приятел.
- Ето. - Ерик му подаде пачка нотни листи. - Стоях буден цяла нощ, за да намеря точната тоналност на всеки твой писък в шибания ни плейлист.

Всеки писък? Това навярно му бе отнело часове. Сед кимна в знак на признателност, преглеждайки страниците и новите допълнения към песните им, нанесени с червено мастило. Е, поне щеше да има какво да прави, докато останалите записват. Щяха да са му необходими много репетиции, за да успее да направи това на сцената на предстоящия им концерт. Някак си беше забравил да спомене, че свиренето му на цигулка звучеше по-скоро като изкривени остриета на трион, режещи метален скрап.

Брайън подаде глава от звукозаписната кабина и повика с пръст Сед. Когато Ерик се опита да го последва, китаристът го избута и затвори вратата.

- Двамата с Трей говорихме снощи и решихме, че трябва да предложиш на Джесика тази събота на сцената в Сан Франциско. По време на почивката можеш да изпееш песента, която написахме за нея. Измислили сме ти страхотна акустична версия.

Сед се почеса объркано по главата. Защо Брайън толкова настояваше той да предложи брак на Джесика?

- И аз искам да ѝ изпея песента, но защо да го правя на сцената?

Брайън прочете съобщението и се усмихна:

- Защото ще ѝ хареса. Спомняш ли си колко щастлива беше, когато за първи път ѝ предложи публично? А дори не ѝ пя тогава.
- Хайде, Сед. - притисна го Трей и се облегна на вратата, за да задържи Ерик, който продължаваше да блъска по нея.
- Ще си помисля.

Все още идеята да плъзне пръстена на пръста ѝ, докато тя не гледа си оставаше любимата му опция.

- Е, не мисли много. Имаме само една седмица да се подготвим.
- Да, окей... Както и да е.
- Да?
- Да, ще го направя. - изръмжа Сед, пренебрегвайки болката в гърлото си.

Защо отново беше отказал болкоуспокояващите? Нямаше да се докара до състоянието на Трей, а те наистина щяха да му помогнат да си отдъхне от тази агония.

- Не споменавай нищо на Ерик. - прошепна Трей. - Знаеш, че не може да пази тайна.

Сед кимна, това беше вярно.

- И на Джейс също. - добави Брайън.
- Ще ме пуснете ли вътре най-накрая? - извика сърдито барабанистът.

Трей се отдръпна от вратата и Ерик нахлу в кабината.

- О, - каза Трей невинно. - опитваше се да влезеш ли?
- Какво правите тук, момчета? - попита Ерик подозрително.
- Нищо, за което да се тревожиш. - отговори му Брайън с лукава усмивка.