СЕД (книга #2 от поредицата Sinners 🤘)

Глава 51

Джесика напълно беше загубила представа за времето, но трябваше да е минал поне час, когато най-накрая двамата потърсиха освобождаването си заедно. Удоволствието ѝ се беше натрупвало бавно, така че когато най-накрая се отприщи, цялото ѝ тяло се сгърчи от екстаз. Тя прехапа силно долната си устна и някак си се сдържа да не изкрещи, но не успя да спре стенанията си. Сед свърши миг по-късно, но не с обичайното си ръмжене, проклинайки всичко наоколо. Устните му се разтворих алеко, а главата му се килна назад. Затаи дъх и се взря в очите ѝ, докато се изливаше в нея.

После се строполи върху нея и я целуна по главата.

- Обичам те. - прошепна той. - Не мога повече да го тая в себе си. Знам, че ти не изпитваш същото... Мога да живея с това... и то няма да промени начина, по който се чувствам. Обичам те, Джес... толкова много, че понякога не мога да дишам.

Тя го прегърна. Сърцето ѝ преливаше от емоции, а мозъкът - от мисли, за да може да говори. Щеше да му го каже веднага щом успее да си поеме дъх.

Джесика опита да се отпусне, но тялото ѝ остана напрегнато в ръцете му. Не, всъщност още не бе готова за това. Да, беше я грижа за него. Наистина. Много. Но все още не го чувстваше равноправен, а това беше нещо, от което се нуждаеше, за да бъде щастлива.

Тя искаше исински партньор, а не диктатор...

От съседното легло се чу агонизиращ стон, който прекъсна дилемата ѝ. Трей звучеше по-скоро като ранено животно, отколкото като човек. Сед бързо скочи от леглото и обу панталоните си. Взе чашата от нощното шкафче и накара Трей да пийне малко вода.

Китаристът изсърба няколко глътки от чашата, изглеждаше плашещо блед:

- О Боже... Убий ме, Сед. Дори костите ме болят. Моля те, просто ме убий.
- Не мога да го направя, приятел. Нуждая се от теб. А и двамата знаем, че всичко това е заради мен.

Сед хвърли поглед през рамо към Джесика и ѝ намигна.

Окей, това беше. Тя не можеше повече да се самозаблуждава и да се опитва да го отрича. Истината беше проста и ясна. Обичаше го. Толкова много. Трябваше да му каже. Искаше да му каже, но не го направи. Предпочиташе да изчака правилния момент, а този определено не беше такъв. Първо трябваше да изправят Трей отново на крака, преди да решат какво да правят с тези чувства.