СЕД (книга #2 от поредицата Sinners 🤘)

Глава 42

Сед изчака първата рекламна пауза да прекъсне мача, който гледаха, за да вземе бирата от ръката на Трей и да я остави на страничната масичка. Китаристът откъсна очи от телевизора и го зяпна неразбиращо.

- Колко време мина, откакто не си хващал китара? - без да увърта го попита Сед.

Трей сви рамене.

- Какво значение има? Така или иначе не мога да свиря.
- Никога няма да свириш отново, ако не опиташ. Ти какво очакваш? Да се събудиш една сутрин и да се върнеш на сто процента без никакви усилия?
- Отпусни се, Сед. Мислех, че си ме поканил да гледаме мача, а не да ми четеш конско.
- Все някой трябва да го направи. Много хора разчитат на нас за заплатите си. Как ще им платим, ако продължаваме да не свирим? И колко дълго мислиш, че феновете ще ни подкрепят, ако отменяме концерт след концерт?
- Феновете ни са страхотни, Сед, и ти го знаеш. Лоялни до края. - Трей грабна бирата си и я изпи на няколко глътки.
- Ако продължаваме да канселираме дати, краят ще настъпи много по-бързо, отколкото си мислиш. Няма концерти. Няма нов албум. Искаш ли всичко това да свърши? Скъсахме си шибаните задници, за да стигнем дотук. Ще се откажем без бой ли?
- Аз се боря.
- Не виждам да се бориш. Виждам, че те е страх.

В този момент Джесика излезе от банята, подсушавайки мократа си коса с кърпа... Нейната единствена кърпа.

- Ще излизаме ли тази вечер? Или мога да се разхождам по шорти?
- Аз гласувам да се разхождаш така, както си в момента. - каза Трей, ухилен широко.

Джесика надникна изпод кърпата.

- По дяволите! - измърмори тя и уви хавлията около голото си тяло.
- Няма проблем. Виждал съм го и преди. Аз и няколко милиона други хора.

Джесика го изгледа сърдито и поклати глава към него.

- Да ти го начукам, Милс!
- Щом настояваш. Знаеш, че винаги съм готов.
- Забравих ли да спомена, че го поканих на гости? - Сед се почеса по главата, докато поглеждаше сконфузено към Джесика.
- Да, явно си забравил. - каза тя и вдигна среден пръст към госта им преди да се отправи към спалнята. - Отивам да се облека.

Неспособен да откъсне поглед от перфектния ѝ задник и стройни бедра, Сед я наблюдава, докато не изчезна в другата стая, а след това насочи вниманието си обратно към китариста.

- Знаеш, че не бих те притискал, ако не вярвах, че можеш да се справиш.
- Глупости.
- Ходиш ли изобщо на физиотерапия?

Трей се намръщи.

- Ходя.
- Нека позная как протича: флиртуваш с терапевта около час и след това се прибираш вкъщи.

Приятелят му погледна към тавана и се ухили.

- Може би.
- Очевидно е, че вече не ти пука за групата. Какво мислиш, че трябва да направя аз по въпроса?

Наскоро придобитият около басейна слънчев тен на Трей избледня.

- Какво трябва да означава това?
- Какво мислиш, че означава?
- Смяташ да ме изриташ от групата ли?
- Не съм казал това.
- Но си го мислиш. - Трей се изправи.
- Колко още трябва да те чакаме, Трей? Кажи ми.

Китаристът се отправи към стълбището. Сед скочи от мястото си и излетя след него.

- Не бягай! - настоя той. - Просто трябва да знам дали си готов. Според усилията, които полагаш за възстановяването си, бих казал, че вече си ни отписал.

Трей се обърна и бутна Сед с цялата си сила. Той се препъна назад и удари кръста си в билярдната маса.

- Знаеш, че не е така! - извика Трей. - Групата е всичко за мен. Всичко.
- Докажи го!

Трей поклати леко глава, обърна се и хукна по стълбите, прескачайки ги две по две. Той изскочи от апартамента и затръшна входната врата след себе си.

Сед пое дълбоко дъх и потърка лицето си с длани. В този момент Джесика застана до него.

- Това викове ли бяха? Къде отиде Милс? Няма ли да догледате мача?
- Сети се, че има нещо по-важно за правене.
- Какво?
- Да се упражнява да свири.
- Хей... Не си го тормозил, нали? - очите ѝ се присвиха подозрително.
- Кой? Аз? - той сложи най-доброто си невинно изражение. - Разбира се, че не.