СЕД (книга #2 от поредицата Sinners 🤘)

Глава 35

На следващата сутрин, след като се отдадоха на дълга секс сесия за успокояване на ума, Сед и Джесика отидоха в болницата. Трей беше преместен в нова стая, но все така не искаше да лежи.

Те го завариха в разгорещен дебат с поредния лекар, който беше поел грижите за него.

- Няма причина да оставам повече тук. - каза му Трей сърдито. - Скенерът не показа нито подуване, нито кървене. Вече доказах, че мога да ходя, да пикая и да ям твърда храна. Какво повече искаш? - той скръсти ръце пред гърдите си. Все още не ги беше забелязал да стоят на прага, но Джесика се съмняваше, че това би променило поведението му.
- Искам да се успокоите, мистър Милс. - каза лекарят с тежък индийски акцент. - Все още е напълно възможно раната ви да се отвори и да причини по-голямо вътрешно кървене. Състоянието ви е сериозно и трябва да останете под медицинско наблюение поне още три дни. И това е абсолютния минимум.
- Още три дни? - Трей отпусна глава върху възглавницата. - Дотогава ще умра от скука. Добре съм. Защо не ми вярваш? - той се замисли за момент, после нещо му просветна и посегна към мобилния си телефон. - Ще се обадя на баща си. Да видим той какво ще каже. - Трей впрегна цялата си воля и концентрация да протегне показалец и да го провлачи по екрана, преди да вдигне телефона до ухото си с изражение 'ще ти покажа аз на теб'.

Ритъм китаристът беше изключителен чаровник. Като малкия брат, когото всички искат, но се радват, че нямат. Докато Трей манипулираше баща си по телефона, той забеляза Джесика и Сед на прага. Усмихна им се широко и им махна да влязат.

Докторът се обърна отчаян към тях, изглеждаше уморен и разтревожен.

- Надявам се, че сте дошли да влеете малко здрав разум на приятеля си.
- Нека първо започнем от там, че той няма никакъв разум. - каза Сед с буботещия си баритон.
- Чух това, Леон. - каза Трей. Изражението му беше злорадо, когато каза в телефона: - Да, добре, татко. Всичко каквото е необходимо, за да ме измъкнеш от това проклето място. Докторите тук са шарлатани.

Лекарят поклати глава и излезе от стаята.

Джесика не можеше да повярва на очите си колко страхотно изглежда Трей. Цветът му се беше възвърнал. Онази закачлива искра отново гореше в изумрудените му очи. Ако не бяха скобите отстрани на главата му и странния начин, по който държеше ръцете си, тя трудно можеше да си представи, че е бил в смъртна опасност.