СЕД (книга #2 от поредицата Sinners 🤘)

Глава 66

Сед се чувстваше като прегазен от товарен влак. Бавно отвори очи, но всичко пред погледа му беше замъглено и той ги затвори отново. Опита да си припомни какво се бе случило. Спомни си как беше на сцената, болката в гърлото и задавянето му с кръв, но нищо след това.

Той вдигна ръка и трепна, когато нещо се опъна и усети лека болка. Опита с другата ръка, но някой се беше вкопчил в нея. Гърлото му се чувстваше странно. Не можеше да преглъща правилно и дори не можеше да си затвори устата.

Изпадна в паника, сърцето започна да удря в гърдите му като чук. Той издърпа ръката си от непознатия и посегна към гърлото си, но някой го спря. Чу познат глас да му шепне:

- Сед, аз съм, Джесика. В болница си. Чуваш ли ме?

Той се опита да състави някакъв отговор, но нищо не излезе. Нито дума, нито дори един самотен звук.

- Не се паникьосвай. В гърлото ти има тръба, която поддържа дихателните ти пътища отворени. Веднага щом отока спадне, ще я извадят. Как се чувстваш?

Сед завъртя очи към нея и тя му се усмихна, а пръстите ѝ погалиха косата му. Той се опита да изрази силното си недоволство с поглед, но тя се направи на разсеяна. Какво правеше тук, за бога? Трябваше да е в университета...

- Вече си възвръщаш цвета малко по малко. - каза тя. - Не можах да повярвам колко много кръв си загубил. Наложи се да ти направят кръвопреливане.

Той освободи ръката си от нейната и я вдигна към врата си. Искаше да му разкаже повече за станалото и силно се надяваше тя да знае жестомимичния език, защото той имаше много въпроси.

- Всичко ще бъде наред. - обеща му тя. - Имаш разкъсан кръвоносен съд в гърлото си. Не е близо до гласните струни, но му трябва време, за да заздравее. Това означава да не пееш и да не говориш поне една седмица.

Сед изрече с устни думата 'Какво?' доколкото беше възможно.

- Няма да е толкова лошо... Аз ще се грижа за теб.

Той я погледна строго и посочи към вратата.

- Няма да си тръгна, Сед. И този път не можеш да ми казваш какво да правя, защото не можеш да говориш. - тя му се усмихна самодоволно. - Ще прекъсна следването си, за да се грижа за теб. - той поклати енергично глава, но трябваше да спре, защото това изпрати вълни от болка в гърлото му. - Виж... трябва да поговорим. Е, аз ще говоря, а ти ще трябва да ме слушаш.
- Джес... - опита се да каже, но името ѝ излезе като свистене.
- Никога няма да изкарам класа на д-р Елингтън. И нека ти кажа защо.