СЕД (книга #2 от поредицата Sinners 🤘)

Глава 14 🔞

Хваната заедно с бившия си годеник в капана на тясната спалня, Джесика преглътна трудно и вдигна поглед към него, стресната от близостта му.

Как се беше стигнало до тук? Тя беше на път да отиде в другия автобус и тогава нещо ѝ стана. Буквално превъртя.

Сед продължаваше да я наблюдава, чакайки я да каже нещо.

- Мразя те! - беше най-доброто, което тя успя да измисли.
- Аз те мразя повече.
- Не е възможно да мразя някого толкова, колкото мразя теб. - тя се опита да отвори вратата, но той ѝ попречи да го направи като се подпря с ръка на нея.
- Ако ме мразиш толкова, колкото твърдиш, защо се сби с развлеченията ми за вечерта?

Добър въпрос.

- Защото... - Джесика не можеше да откъсне погледа си от яркосините му очи. Защо я гледаше така? Сякаш наистина му пукаше какво ще каже. В миналото това никога не е имало значение за него.
- Защото?
- Защото... те мразя. - прошепна тя.

Подигравателната усмивка се върна на лицето му.

- Виждам това.

Той наведе глава и докосна устните си в нейните. Леката му като перце целувка продължи по-малко от секунда, но сърцето ѝ заби като барабан в гърдите. Коленете ѝ затрепериха. Цялото ѝ тяло се напрегна от нужда. Езикът му погали горната ѝ устна, преди да се отдръпне.

Сед внимателно наблюдаваше за нейната реакция.

Боже мой...

След няколко мига Джесика успя да дойде на себе си. Как смееше да я целува? Тя се опита да го избута, ръцете ѝ се притиснаха към топлата плът на голите му гърди.

Голяма грешка. Кожата му изгаряше нейната.

Тя трябваше да излезе оттук преди да е станало прекалено късно.

Когато отново посегна към дръжката на вратата, той я сграбчи за китката.

- Иска ми се никога да не те бях срещал.
- А аз бих искала ти никога да не се бе раждал! - изсъска му тя в отговор.

Сед привлече тялото ѝ към своето и покори устата ѝ с изпепеляваща целувка.

О, боже мой...

Джесика изпъшка. Костите ѝ се превърнаха в желе. Той обхвана гърба ѝ с големите си ръце, докато опустошаваше сетивата ѝ.