Глава 4

1.3K 83 4
                                    

Сед побърза да се избръсне. Почти беше свършил, когато Мирна, която скоро щеше да стане г-жа Синклер, застане на прага на банята. Тя се облегна на рамката на вратата и го загледа как внимателно прокарва бръснача под брадичката си.

Беше се издокарала в пола от туид, лилава камизола и осем сантиметрови токчета. Кичури кестенява коса се бяха измъкнали от опашката в основата на врата ѝ и се къдреха около прекрасното ѝ лице с форма на сърце. Сега пред него стоеше елегантна и красива жена, нямаща нищо общо с момичето от преди малко. Жена, която Сед можеше да уважава. Той напълно разбираше защо Брайън изпитва такава огромна потребност да я има на всеки няколко часа. Тя притежаваше някакво недостижимо качество, което засилваше усещането за предизвикателство във всеки мъж. Жалко, че имаше очи само за китариста му. Всеки опит на Сед да я съблазни се беше провалял главоломно.

- Обещай ми, че ще го върнеш у дома жив и здрав, Сед. - каза Мирна и той ѝ се ухили.
- Обещавам. Може да е твърде пиян, за да ходи, но ще е в пълна безопасност.

В същият момент Брайън се появи на прага до бъдещата си съпруга. Той уви ръка около кръста ѝ и зарови нос във врата ѝ.

- Мисля да пропусна ергенското си парти. - промърмори той. - Предпочитам да отпразнувам края на ергенството си в спалнята с теб.

Сед завъртя очи.

- Не можеш да правиш ергенско парти с годеницата си, глупако.

Двойката на прага се гледаше в очите, сякаш бяха единствените двама души на Земята. Вокалистът не знаеше дали да ревнува, или да се отвращава.

- Обичам те. - каза Брайън, а Мирна го погали нежно по бузата.
- И аз теб.
- Сигурна ли си?
- Сто процента.

Брайън се ухили като лунатик и я целуна.

- Обичам те.
- Обичам те. - прошепна тя, а пръстите ѝ се вплетоха в дългата до раменете му черна коса. Само милиметри разделяха устните им, докато продължаваха да се губят в близостта си, напълно в хармония един с друг.
- Престанете, вие двамата. - настоя Сед. - Ще хвана захарна болест от вас.
- От утре ще те наричам г-жа Синклер. - каза Брайън на Мирна, без да обръща внимание на Сед.
- А аз как да те наричам?
- Моят личен секс бог.

Тя се засмя.

- Така е определено.

Трей, най-добрият приятел на Брайън и ритъм китарист на групата, се мушна между телата на двойката.

СЕД (книга #2 от поредицата Sinners 🤘)Donde viven las historias. Descúbrelo ahora