СЕД (книга #2 от поредицата Sinners 🤘)

Глава 15

Когато Джесика затвори вратата след себе си, Сед отмести ръката от лицето си и се взря в тавана, опитвайки се да овладее емоциите си. Беше невероятно трудно да държи мислите си далеч от тази жена, когато тя беше на стотици, понякога хиляди мили разстояние. Но сега? С нея толкова близо? Как би оцелял? И как можеше Мирна да му го причини? Той беше уверен, че тя отлично осъзнава колко е трудно това за него и го правеше нарочно. Вероятно си мислеше, че му прави услуга.

Вратата се отвори и Сед вдигна глава от възглавницата за една щастлива милисекунда, надявайки се, че Джесика се връща.

Беше обаче Ерик, който надничаше в спалнята.

- Свършихте ли?
- За съжаление. - ако знаеше, че тя ще изчезне на мига, когато свърши, той щеше да удължи момента възможно най-много. Сед махна презерватива от члена си и го изхвърли. После се търкулна от матрака и навлече чифт къси панталони за фитнес.
- Можеш да се присъединиш към нас, Сед. - каза едно от трите момичета, които беше довел в автобуса по-рано.
- Не, благодаря. - той мина покрай групичката и излезе в коридора. Момичето сви рамене и сграбчи Ерик за тениската, издърпвайки го в спалнята.
- Добре ли си, пич? - попита барабанистът с искрена загриженост в яркосините си очи.
- Да, смятам да подремна.

Ерик свъси вежди.

- Другите две момичета се отправиха към Кочината при техниците. - третото момиче продължаваше да го дърпа за ръката, но той се задържа за рамката на вратата. - Мисля, че Трей купонясва там и Деър вероятно ще се появи по-късно.

Сед не беше виждал Деър от изветно време и щеше да му бъде приятно да се помотае с него. Въпреки това той поклати глава. Последното нещо, което искаше да прави, беше да общува с когото и да е.

- Уморен съм. Вие се забавлявайте.

Ерик пусна рамката на вратата и остави момичето да го издърпа в спалнята, затръшвайки вратата с ритник.

Сед легна на долната койка и дръпна завесата. Удари възглавницата си няколко пъти, за да ѝ придаде форма, настани се в удобна позиция и затвори очи. Умът му беше твърде зает с мисли, за да заспи, но поне можеше да се скрие от останалите зад завесите.

От другата страна на тънката стена близо до главата му се чуха тихи звуци, наподобяващи плач. Някой подсмъркна. Разви се тоалетна хартия. Същият този някой издуха деликатно носа си. Кой можеше да плаче в банята? Не беше нито една от фенките. Ерик беше казал, че са отишли в другия автобус.