СЕД (книга #2 от поредицата Sinners 🤘)

Глава 59

Беше настъпил денят на заминаването ѝ, а Джесика все още не бе съобщила на Сед решението си да напусне юридическия факултет. Тя нямаше никаква представа как той ще реагира на новината и предложението ѝ да остане с него по време на турнето. Надяваше се да я разбере правилно и да не си помисли, че се опитва да го хване в капан или се отказва от мечтите си. Това просто вече не беше нейната мечта.

Тя го обичаше и не беше готова да го остави, заради нещо, което вече не искаше. Не и когато вече имаше всичко, което желае точно тук и сега.

Автобусът спря пред терминала на летището. Сед отвори вратата на спалнята и тя пое дълбоко дъх. Беше настъпил моментът на истината.

- Всичко ли си опакова?
- Никъде няма да заминавам.

Думите ѝ накараха челото му да се смръщи:

- Какво?

Джесика стана от леглото, върху което бяха разпилени всичките ѝ дрехи и вещи, както и отворения ѝ празен куфар. Тя обви ръце около него и погледна в уморените му сини очи. През последните няколко нощи той не беше спал добре и тя непрекъснато го намираше да седи на масата в тъмното и да пие сам.

- Няма да се върна в Ел Ей. Не искам вече да ходя в този университет. Искам да остана на турне с теб... поне за известно време, а после...
- Не! - каза твърдо Сед и отлепи ръцете ѝ от тялото си, отблъсквайки я настрани.

Младата жена замръзна на място, думите му се забиха като стрели в сърцето ѝ. Навярно той говореше така, защото все още не разбираше какво има предвид. Трябваше да му обясни.

- Ще ме оставиш ли да довърша?
- Не такава беше сделката ни, Джесика. Нашите два месеца изтекоха и сега трябва да си вървиш.

Сделка? Да си върви?

- Не ме ли искаш вече? - гласът ѝ се пречупи, а гърлото ѝ се сви от бушуващите емоции.
- Играта свърши. Върни се на училище.

Свърши? Не. Тя не можеше да приеме това. Не можеше. Не!

- Не искам да се връщам в онова училище. Ще ме изслушаш ли, за бога? - сълзи замъглиха зрението ѝ. Глупави сълзи, които никога нямаха ефект при Сед. Те само го ядосваха и тя го знаеше, затова побърза да ги изтрие. - Сед, моля те... Просто ме чуй.

Сед започна да пъха нещата ѝ в куфара, глух за молбите ѝ.

- Не, няма да те слушам. Не искам! Прибираш се в Ел Ей и точка.
- Не разбираш. Не затова...

Той затвори куфара и го бутна към гърдите ѝ.

- Довиждане, Джесика.
- По дяволите! - тя блъсна куфара на пода, ноздрите ѝ се разшириха от гняв, а очите ѝ се присвиха опасно към него. - Не съм свършила още да говоря с теб.
- Но аз приключих. Напусни!
- Сед... не разбираш. Ще ме изслушаш ли? - отчаяна, тя го удари по рамото. - Чуй ме!

Сед вдигна куфара ѝ, хвана я за ръката и я издърпа към предната част на автобуса. Той хвърли багажа ѝ през отворената врата. Падайки, куфарът се отвори и дрехите ѝ се разпръснаха по широкия тротоар пред терминала.

- Сед, недей... Моля те, недей.

Той я сграбчи и я притисна към себе си толкова силно, че за миг тя си представи как ребрата ѝ се пукат. Джесика го прегърна на свой ред. Дробовете ѝ я изгаряха от болка и неизплакани сълзи.

Слава богу, беше променил решението си! Тя не можеше отново да бъде далеч от него. Просто не можеше...

Сед обаче я пусна така рязко, както я беше сграбчил и я избута през вратата. Джесика се спъна в отворения куфар, опитвайки да възстанови равновесието си. Самолетен билет падна на земята до краката ѝ преди вратата да се затвори и автобусът да потегли, оставяйки я сама.

Напълно сама и с разбито сърце.