СЕД (книга #2 от поредицата Sinners 🤘)

Глава 6

Джесика нахлу като ураган в съблекалнята, стряскайки няколко от момичетата там. Тя се тръшна на стола пред огледалото, дръпна копринения шал от врата си и зарови лице в него.

От всички стриптийз клубове в света, Сед трябваше да се появи точно в нейния.

Обърканите мисли на Джесика летяха с пълна скорост в главата ѝ.

Не му позволявай да се докопа отново до теб. Вече си го преодоляла. Помниш, нали?

Някой покри раменете ѝ с копринена роба. Тя вдигна поглед и видя братовчедката на Бет, Аги, чернокосата домина, която работеше на южната сцена.

- Добре ли си, захарче?

Джесика кимна и изтри с опакото на ръката си една заблудена сълза.

- Да, просто не очаквах да видя един мъж от миналото си. Това е всичко.
- Онзи, който те свали от сцената?
- Същият... Някога бях сгодена за него.
- Той ми каза да ти дам това.

Аги хвърли тлъста пачка пари върху тоалетката пред Джесика.

- О Боже, този вироглав задник! Сега разбираш ли защо не се омъжих за него?

Тя вдигна поглед към Аги, умолявайки я за разбиране.

- Ами не, всъщност не разбирам. Този мъж е по-горещ от Финикс през юли. Абсолютно разкошен. Това голямо, силно тяло. И това сладко, красиво лице, което напълно контрастира с неговата аура тип 'не ми пука какво мислиш'.

Аги изръмжа, оголвайки зъби и рубинено червените ѝ устни се сбръчкаха. Изражението ѝ накара Джесика да се усмихне леко.

- И разбра всичко това само от двайсет секундния ви разговор?
- Хей, ако работиш в този бизнес достатъчно дълго време и ти ще се научиш да познаваш мъжете. Ако това бонбонче разнася такава сума пари със себе си, предполагам, че е доста богато. Уху! - Аги вдигна юмрук във въздуха.
- Той е не само богат, но и известен, което означава, че егото му е по-голямо от Аляска.

Веждите на Аги се събраха на челото ѝ.

- Известен?
- Фронтмен е на Sinners... Бандата.
- О, да... Мисля, че съм чувала за тях. Рок музика?
- Хард рок. Но пропусна неговото най-известно „качество". - направи въздушни кавички с пръсти. - Егоистичен женкар с ненаситен апетит за секс. Не можеш да го вдигнеш от леглото за достатъчно дълго, че да проведеш приличен разговор с него.

Аги се засмя, а сините ѝ очи заблестяха.

- Харесвам го все повече и повече, кукло.
- Моля, заповядай. Добре дошла си при него. - изпуфтя Джесика.

Очите на Аги блуждаеха по стената, а изражението ѝ стана замислено.

- Не ми прилича на мъж, на когото би му харесало да бъде доминиран от жена. Вероятно само бих го отблъснала.
- О, със сигурност.

Погледът на Джесика се насочи към тоалетката и хилядите долари, разпръснати по повърхността ѝ, които сякаш ѝ се подиграваха. Щеше да ѝ отнеме седмици, за да спечели тези пари, а Сед просто ги хвърляше наоколо, сякаш бяха пари от Монополи. За него навярно бяха такива.

Арогантно копеле, парадиращо с богатството си, мислейки, че това го прави по-велик.

Джесика поклати раздразнено глава, скочи на крака и грабна парите. Плъзна ръце в ръкавите на халата и изхвърча от съблекалнята. Тя изтича през целия клуб с развяваща се зад гърба ѝ роба. Излезе през входната врата и се заоглежда за следи от Седрик Леон. Но очевидно него отдавна го нямаше.

- По дяволите, този мъж! - измърмори под носа си.

Просто трябваше да го открие и да му хвърли нежеланите пари директно в лицето.

Той продължаваше да се държи по същия начин. Третираше я така, сякаш беше неспособна да се оправя сама. Сякаш се нуждаеше от г-н Голямо Его, за да се грижи за нея.

Той никога нямаше да се научи. Дори и след сто години... Дори и след хиляда.

Глупав задник!

Някой трябваше да му даде заслужен урок.