СЕД (книга #2 от поредицата Sinners 🤘)

Глава 8

Сърцето на Джесика падна в петите ѝ.

- Уволнена? Не можете да ме уволните заради това. Не съм направила нищо лошо.

Рой, собственикът на стриптийз клуба, се прокашля, отказвайки да я погледне. Той ѝ напомняше за една доста подпухнала версия на Елвис, като изключим разбира се факта, че не притежаваше добрия външен вид на Краля на рокендрола. На мъжете трябваше да им е забранено да носят ликра или пайети - по отделно или в комбинация. И най-вече на космати мъже с наднормено тегло като него.

- Видя ли в какво състояние са хората ми? Твоите приятели...
- Те не са ми приятели.
- Тогава защо ги защитаваш?

Джесика поклати глава. Очите ѝ бяха широко отворени и в тях се четеше престорена невинност.

- Не ги защитавам.
- Когато ченгетата пристигнаха, те отдавна бяха изчезнали. Щом не ги защитаваш, ми кажи имената им и къде да ги намеря, за да мога да повдигна обвинение.
- Не ги познавам.
- Не ти вярвам. - той я оглеждаше известно време, след което отсече: - Събери си нещата, Джесика. Не искам да те виждам повече в моя клуб.
- Но аз се нуждая от тази работа. - тя работеше в клуба едва от три седмици. Все още не бе спестила достатъчно средства за университета. - Моля ви... Само за лятото.
- Съжалявам, скъпа. Нямам нужда и от твоите проблеми. Ти си красива и секси, но имам дълга редица кандидатки, които искат твоята работа и не водят главорезите си в клуба ми.
- Те не са главорези.
- Мислех, че не ги познаваш.

Джесика въздъхна тежко.

- Не ги познавам.

Рой плъзна плик по бюрото към нея.

- Заплащането ти.

Тя грабна плика и изхвърча от офиса.

Сед никога не спираше да прецаква живота ѝ.

Джесика нахлу в съблекалнята и нахвърли всичките си вещи в една чанта. На излизане тя почти връхлетя върху Аги. Чернокосата красавица я хвана за ръцете, за да я задържи.

- Хей, кукличке, закъде си се разбързала така?
- Рой току-що ме уволни.

Трябваше да се махне от това място. Гърлото я болеше от неизплакани сълзи и не искаше никой да разбира колко е разстроена. Това беше просто една глупава работа. Просто още един провал.

- Какво? Как е могъл да те уволни? Та ти вече си местната фаворитка.
- Всичко това е по вина на Сед. - каза Джесика сърдито. - Когато го видя, ще му отворя нов задник в безупречното тяло.
- Ако си спомням правилно, ти ми беше казала, че е фронтмен на Sinners,нали? - попита Аги.
- Да, и?
- Утре вечер подгряват Exodus End в Мандалей Бей.
- Откъде знаеш?

Аги сви рамене.

- Мернах някъде залепен постер.
- Перфектно. - каза Джесика, започвайки да се чувства малко по-добре. - Сега ще мога да му кажа къде да завре шибаните си пари... Още по-добре, мога да му покажа къде да си ги завре.
- Ако случайно попаднеш на онзи рус пич ,който беше с него снощи... красиво изглеждащия със стегнатото малко дупе... и коравото тяло... и това лице... и онези... - Аги притвори очи и потръпна от нескрита наслада.

Рус пич?

Веждите на Джесика се сбърчиха.

- Имаш предвид Джейс Сиймор?
- Джейс. - повтори Аги и се усмихна, рубиненочервените ѝ устни се разтвориха, за да разкрият перфектен набор от зъби. - Кажи му, че все още му дължа един танц. Той ми плати повече от щедро, но изхвърча да се бие с хората на Рой, преди да успея да му покажа запазената си марка.

Джесика се засмя.

- Май си падаш по него, а? Не е като да се тревожиш, че си прибрала малко лесни пари в джоба си.

Аги ѝ намигна.

- Може би.
- Ще се опитам да не забравя да му предам съобщението ти, когато отида да сритам самодоволния задник на приятеля му.

Ръцете ѝ се свиха в юмруци. Седрик Леон щеше да съжалява, че заради него я бяха уволнили.

Щеше и още как!