СЕД (книга #2 от поредицата Sinners 🤘)

Глава 27

Сед влезе в гондолата и помогна на Джесика да се качи в плоскодънната лодка. Целуна меките ѝ устни, преди да седне на тапицираната с червени възглавници седалка. Тя се настани до него и закопча предпазния си колан, а той покри съблазнителните ѝ голи крака с черното си кожено палто.

- Не ми е студено. - заяви тя. - Дори ми е малко топло.

Боже, трябваше да е осъзнала, че не затова я беше покрил с палтото си. Леката ѝ палава усмивчица обаче му подсказа, че тя е напълно наясно с намеренията му.

- Когато свърша с теб, бебче, ще гориш.
- О да? - ръката ѝ сграбчи бедрото му и членът му се размърда.
- О да.

Гондолиерът, облечен в риза на черни и бели райета с червен пояс около кръста и подходящ шал на врата, използва прът, за да оттласне лодката от пристана. Тръгнаха надолу по плиткия канал, който минаваше през средата на търговския център на Венецианския хотел. Сед разполагаше само с петнадесет минути, за да се отплати на Джесика за вниманието, което му оказа в ресторанта. Трябваше да действа бързо.

- Уау, погледни нагоре! - тя посочи към изящния, куполообразен таван, облегнала глава на рамото му, докато се оглеждаше любопитно наоколо. Таванът беше боядисан така, че да прилича на небе, пълно с пухкави облаци. - И всички сгради са толкова цветни и елегантни. Все едно наистина сме в Италия. О, виж, има и мост!
- Страхотно. - промърмори той. Въпреки целия разкош на мястото, единственото нещо, което можеше да задържи вниманието му, беше жената в обятията му.

Сед плъзна едната си ръка под полата ѝ. Тя се отпусна, позволявайки на краката си да се разтворят и пръстите му да намерят хлъзгавата ѝ, подута плът. Той вкара два пръста в копринено меката ѝ вагина и бавно потърка с длан клитора ѝ. Джесика притисна лице в рамото му и прошепна:

- Не ме карай да крещя. Навсякъде има хора.

Сед пъхна пръстите си по-дълбоко в нея, търсейки онова местенце, което щеше да я накара да изкрещи. Нищо не би го задоволило повече от това да я накара да изгуби контрол точно там, пред всички тези зяпачи, наблюдаващи романтичната им разходка. Само след секунди гърбът на Джесика се изви и тялото ѝ се напрегна около пръстите му, когато достигна кулминационната точка.

- Това беше бързо. - прошепна той с усмивка в ухото ѝ.

Тя го хвана за тила и го целуна жадно, преди устата ѝ да се премести към ухото му: