СЕД (книга #2 от поредицата Sinners 🤘)

Глава 58

Джесика беше доста напрегната, докато с Мирна чакаха в празната съблекалня момчетата да се качат на сцената в Далас, Тексас. Мирна вече не събираше данни, така че двете гледаха всяко едно от представленията тази седмица. 

Утре госпожа Синклер щеше да се качи на самолета за Канзас Сити, а на следващия ден и тя...

Младата жена тръсна глава, не искаше да мисли за това.

- Какво те притеснява? - попита я Мирна.

Джесика я погледна и въздъхна тежко:

- Не съм готова това лято да свърши.

Мирна кимна разбиращо:

- Познато чувство. Не се притеснявай. Сигурна съм, че Сед ще идва да те вижда винаги, когато групата е в почивка.
- Да, веднъж на няколко месеца.

Мирна се намръщи:

- Наистина е гадно... И аз ще трябва да си намеря ново занимание.
- Аха...
- Но това не е единственото, което те притеснява, нали?

Джесика сви рамене:

- Обикновено се вълнувам, когато започва нов семестър, но сега... По дяволите, дори вече не съм сигурна, че искам да стана адвокат.
- Да ти кажа честно, винаги ми е било трудно да си те представя като адвокат. Ти си... - Мирна се замисли за момент, търсейки подходящата дума. - добра.
- Нямаме ли нужда от добри адвокати?
- Разбира се, че имаме... Просто ти не се вписваш в алчния, корумпиран стереотип.
- Живея в стереотипи, откакто ми пораснаха гърдите. Никой никога не ме е приемал на сериозно. Винаги ме съдят и гледат на мен като... - тя не знаеше как да го обясни. Мъжете я гледаха влюбено и ѝ правеха неприлични предложения, а жените я намразваха от пръв поглед.
- Твърде секси.

Джесика отново сви рамене:

- Да, предполагам. Мислиш ли, че е заради начина, по който се обличам?
- Джес, та ти прекара по-голямата част от лятото в шорти и джапанки. Повярвай ми, не е заради начина, по който се обличаш. Просто изглеждаш секси... Тялото ти. Лицето ти. Начина, по който се държиш... Не се срамувай от това. Жените плащат на пластичните хирурзи тонове пари, за да изглеждат като теб.
- Не се срамувам, но се уморих да ме третират като стока. Мислех си, че ако стана адвокат, това ще ми спечели известно уважение.
- Затова ли искаш да станеш адвокат!? Скъпа, има много малко професии, които да са по-неуважавани от адвокатите.
- Просто искам да помагам на хората. Да ги защитавам от всички лоши неща, които се случват по света.

Мирна се подсмихна:

- Боже, ти приличаш на Сед повече, отколкото осъзнавах.
- Наистина ли? Не бях забелязала.
- Има много други професии, с които да бъдеш полезна на хората. Никой не е казал, че на всяка цена трябва да бъдеш адвокат. Позволено ти е да променяш решенията си.

Джесика изведнъж се почувства по-лека, сякаш огромен товар беше паднал от гърба ѝ. Не беше осъзнавала колко много ѝ тежи мисълта да се върне обратно в онзи факултет.

- Така ли?
- А защо не? - да, защо не? - Момчетата ще излязат на сцената след няколко минути. Готова ли си да вървим?

Джесика се усмихна и кимна енергично. Само при мисълта да види Сед на сцената, сърцето ѝ започваше да бие като лудо. Особено сега, когато знаеше, че може да остане с него за по-дълго. 

Той щеше да бъде щастлив. Нали?