СЕД (книга #2 от поредицата Sinners 🤘)

Глава 44

Следващите четири песни звучаха почти толкова зле, колкото и първата, но те се справиха. Феновете изобщо не бяха критични към Трей, а се радваха на борбеността му. Сед дори на няколко пъти го улови да се усмихва. Когато дойде време за почивката им, те оставиха Брайън сам на сцената да изсвири няколко от новите си сола, а останалата част от групата се отправи зад кулисите. Ерик, със зачервено лице и облян в пот от главата до петите, изсипа няколко бутилки вода на главата си. Един от персонала му подаде нова тениска и той се преоблече.

Сед избърса с кърпа потта от лицето си и махна на Джесика, застанала точно пред сцената, докато енергично дъвчеше няколко билкови бонбона, за да смаже гласните си струни. Гърлото сериозно го тревожеше тази вечер. Трябваше да си даде поне няколко седмици почивка. Пеенето не беше проблем, но обичайните му крясъци и писъци го натоварваха и го болеше силно.

Джесика се ухили и му махна в отговор. Някаква червенокоса мацка до нея каза нещо и тя ѝ отправи поглед, който беше в състояние да замрази Карибско море. Джесика изпрати на Сед въздушна целувка, което подтикна жената да ѝ покаже среден пръст в отговор, след което да се завърти на пети и отдалечи. Мирна прошепна нещо на Джесика и тя се засмя.

Сед се усмихна на себе си. Не беше сигурен защо се тревожи толкова много за Джесика. Очевидно тя можеше да се грижи перфектно сама за себе си. Баща му винаги бе твърдял, че работата на мъжа е да защитава жените, които обича - независимо дали е майка, сестра, съпруга или любовница. Баща му живееше по това правило и го прилагаше нагледно, така че Сед не можеше лесно да го пренебрегне. Беше му втълпено от ранно детство и той не искаше да се променя. Но, за да задържи Джесика, беше осъзнал, че трябва да я остави да се грижи сама за проблемите си. Или поне от време на време.

Джейс и Трей си говореха тихо в далечения край и Сед се насочи към тях, готов да предложи помощта си, ако се наложи.

- Не звучи същото без перце. - каза Трей.
- Знам, но поне можеш да свириш. Опитай.

Трей стисна перцето между зъбите си, освобождавайки пръстите на лявата си ръка и опита да дрънка с палеца и показалеца си.

- Странно е.
- Няма да е за постоянно. - каза Джейс. - Само докато почнеш отново да държиш перцето.
- И това звучи странно.
- Ако искаш, мога да ти потърся перце за банджо. - предложи Джейс.
- За банджо?
- Да, малко по-големи са, но се слагат на пръста и не е нужно да ги държиш.
- Мамка му, това е ужасно. - Трей въздъхна и поклати глава. - Аз съм ужасен.