СЕД (книга #2 от поредицата Sinners 🤘)

Глава 36

Джесика вдигна поглед от екрана на отворения лаптоп. Мирна току-що ѝ беше оставила в скута огромна купчина листи с данни и тя с нетърпение се захвана за работа, готова да докаже, че си заслужава надутата заплата.

- Къде е Сед? - грубо я попита Брайън. - Трябва да тръгваме за Ел Ей.

Трей беше заминал с родителите си предния ден. Камионът с оборудването и другият автобус също вече бяха на път. Щом Сед се появеше, те също можеха да потеглят.

- Каза, че имал да свърши нещо набързо, но трябваше вече да се е върнал.
- И не ти каза къде отива?

Джесика поклати глава, игнорирайки подигравателния му тон.

- Да, представи си. Аз не съм му нито господар, нито началник.
- Хаха. Почти повярвах. - Брайън се изсмя, завъртя очи и тръгна да се отдалечава, но Джесика го хвана за ръката.
- Честно, Брайън, не разбирам какъв ти е проблема с мен. Не беше такъв преди.
- Може би има нещо общо с това, което ти направи на Сед.
- Което направих на Сед? Какво точно си мислиш, че съм му направила?
- Ти го унищожи, когато го напусна без никаква причина.
- Без причина? Нямаш представа защо го напуснах, нали?
- Напротив, той ни разказа всичко. Зарязала си го, защото не е могъл да си позволи да те издържа в университета. - челюстта на Джесика падна до пода. - Ти си просто една жалка златотърсачка.
- Това ли ви каза? - извика тя.
- Ще го отречеш ли?

Господи! Брайън мислеше, че тя е златотърсачка като майка си? Като майка си!

Джесика буквално спря да диша, камо ли да се защитава.

- Така си и мислех. - Брайън изпуфтя и измъкна ръката си от хватката ѝ преди да се запъти към банята.
- Не! Не затова си тръгнах. - тя стана и тръгна след него, спирайки го пред вратата. - Тръгнах си, защото той каза, че няма да се ожени за мен, ако постъпя в юридическия факултет. Щях да се издържам сама, но той ми забрани да отида. Затова си тръгнах. Не исках той да контролира живота ми. Той нямаше никакво право да ми поставя този ултиматум... Да ме кара да избирам между това, което обичам и... този, когото обичам.

Брайън се обърна и я погледна замислено, докато тя не започна да се върти неудобно под напрегнатия му поглед.

- Вярвам ти... Той направи абсолютно същото с Ерик преди дванадесет години.
- Не точно същото. - каза Ерик от койката си, където се излежаваше и четеше списание за цици. - Ако исках, можех да напусна групата. Преминаването ми към барабани не беше чак толкова лоша идея. Всъщност ги харесвам. - той се почеса зад ухото. - Искам да кажа, че ги харесвам сега... Тогава не чак толкова.
- Сед си мисли, че знае кое е най-доброто за всеки. - каза Брайън.
- Вбесяващото е, че обикновено е прав. - съгласи се барабанистът.
- Съжалявам, че те осъдих толкова прибързано, Джес. - каза Брайън. - Радвам се, че си му се опълчила. Не съм сигурен обаче защо му даваш този втори шанс. Сед не го заслужава, но знам, че ще се промени заради теб. Ще направи всичко възможно, за да оправи нещата между вас и да му простиш. Той те обича толкова много.