СЕД (книга #2 от поредицата Sinners 🤘)

Глава 20 🔞

Ръцете на Сед се вкопчиха здраво в телената ограда около наблюдателната площадка, докато Джесика освобождаваше члена му от панталоните. Главата му се отметна назад и шапката му падна на земята, когато тя го пое дълбоко в гърлото си.

Той изстена по онзи първичен начин, който накара вътрешностите ѝ да се свият. Джесика стисна мускулестите му бедра, докато го засмукваше. Тя отдръпваше главата си назад, дразнейки го, след което отново го вкарваше дълбоко в гърлото си. Постепенно започна да се движи все по-бързо и да го засмуква по-силно, знаейки, че той има нужда от скорошно освобождаване.

- Ах, Джес... да... Това е перфектно... Всичко, което ме причиняваш е перфектно.
- Извинете, господине... Наблюдателницата вече е затворена. - каза колеблив женски глас зад тях.

Джесика замръзна, сърцето ѝ заби лудо в гърдите. Публичните интимности винаги я бяха възбуждали, но да бъде хваната? Е, не чак толкова.

Сед хвърли през рамо поглед към служителката.

- Ще ти дам хиляда долара, ако за двадесет минути забравиш, че съм тук горе.
- О. Боже. Мой. - каза тя, като височината и силата на гласа ѝ се увеличаваха с всяка следваща дума. - Седрик Леон! Не мога да повярвам! Аз съм най-големата ти фенка!

Джесика пусна члена му от устата си и се изправи. Сед свали ръце от оградата и я прегърна, привличайки я към гърдите си.

- Виж, малко сме заети в момента. - каза Джесика на въодушевената жена, чийто поглед се премести от лицето на Сед към нейното.
- Мислех, че си сам. - промърмори тя и след миг очите ѝ се разшириха от внезапно осъзнатата реалност. - О... Не може да правите това тук. Наблюдателната площадка е затворена. Трябва да се оправите и слезете веднага.
- Ние тъкмо се оправяхме. - отговори ѝ Джесика.

Сед отметна глава назад и се засмя с глас, притискайки още по-силно Джесика към тялото си. Пръстите ѝ се плъзнаха между телата им и се увиха около члена му. Той почти подскочи от допира, а дъхът му заседна в гърлото. Горкичкият беше на път да избухне всеки момент. Ръката ѝ се премести към топките му, намирайки ги горещи и пълни, и Сед се напрегна.

- Ще ти дам автограф, ако просто изчезнеш за двадесет минути. - каза той дрезгаво.
- Гледах концерта тази вечер. - каза момичето невъзмутимо, а погледът ѝ се впи в Сед. - Как е гърлото ти?
- Все още малко ме боли, но ще се оправи. И така, момиче от Айфеловата кула, имаме ли сделка? Ще ни оставиш ли на спокойствие за няколко минути?
- Да, ще се престоря за двайсетина минути, че не съм те виждала, но искам тениската ти.
- Имаш я.
- И хиляда долара.
- Дадено.
- Ама веднага.