СЕД (книга #2 от поредицата Sinners 🤘)

Глава 75

На палубата Сед зае стола срещу този на Джесика и тя му се усмихна мило. Залязващото слънце караше ягодоворусата ѝ коса да блести в бледо златисто.

- Консервирани праскови? Лесни са за преглъщане и няма да дразнт гърлото ти.

Гърлото му изобщо не го безпокоеше, но той кимна. Едва ли някога щеше да ѝ откаже да го глези.

- Какво ще се случи по залез?

Джесика се сепна от изненадващия въпрос и изпусна вилицата в голямата консерва с праскови.

- Ъхм... слънцето ще залезе?

Сед поклати глава срещу нея:

- Тарикатка. - промърмори той с крива усмивка, докато я наблюдаваше как вади вилицата и облизва стеклия се по пръстите ѝ сироп.
- Защо ме попита това? - попита тя подозрително.
- Току-що имах изключително странен разговор с Брайън по телефона. Изглежда си мисли, че по залез слънце ще се случи нещо важно. Нещо, свързано с Ерик и Джейс. Не смяташ да ме убиеш, нали?

Първоначалното ѝ смаяно изражение бързо премина в нервен смях:

- Да те убия? Е не, не точно.
- Тогава какво точно смяташ да правиш?
- Изненада е... Хубава изненада. Обещавам. - тя набоде една от прасковите и я поднесе към устата му. - Просто се отпусни, става ли? Изнервяш ме.

Сед преглътна сладкия плод преди да отговори:

- Аз ли те изнервям?
- Виж! - каза Джесика, сочейки нещо през рамото му. - Алкатраз.

Защо му посочваше един от най-ужасните затвори в света? Опитваше се да го разсее ли? Лодката подмина Алкатраз и се приближи до моста Голдън Гейт.

- А ето го и Голдън Гейт. - каза тя и придоби болнав зеленикав нюанс на лицето.

Колкото повече се приближаваха към моста, толкова по-зелена и нервна изглеждаше тя.

- Добре ли си? - попита той.

Тя кимна леко и му даде още една праскова. Телефонът на Сед извибрира в джоба му и сърцето му подскочи. Навярно това означаваше, че Брайън е намерил музикалния файл. Нервите му се опънаха до краен предел. Мамка му, трябваше да изчакат до утре.

Слънцето потъна по-ниско и се появи като светеща червено-оранжева топка на хоризонта. Телефонът продължи да вибрира. Сед пое дълбоко дъх и го извади от джоба си. Да, беше Брайън.