СЕД (книга #2 от поредицата Sinners 🤘)

Глава 57

Сед отвори вратата на автобуса и качи куфара нагоре по стълбите. Преди да успее да го остави обаче, Брайън го прикова към преградата, отделяща мястото на водача от основната кабина.

- Ти, арогантен кучи сине... Винаги мислиш, че знаеш кое е най-доброто за всеки и просто си правиш каквото поискаш, по дяволите, без никакво съобразяване...

Трей спря гневната тирада на Брайън като обви ръце около кръста му, за да го издърпа от лицето на вокалиста.

- Остави Сед на мира. - каза той твърдо. - Дължа му живота си.
- О господи, Трей! - Брайън го прегърна с две ръце. Близките им взаимоотношения често смущаваха Сед, особено сега, когато Брайън вече беше женен. - Как си? Как се чувстваш?
- Както изглеждам, така се и чувствам. - измърмори Трей, задушавайки се в силната му прегръдка.
- Изглеждаш страхотно.

Джесика се качи по стълбите, носейки огромната си чанта и лаптопа под мишница.

- Да, нали.

Мирна избута съпруга си настрани и прегърна Трей на свой ред:

- Липсваше ни, скъпи. Веднага ще ти направя черешов пай. Какво ще кажеш?

Трей завъртя очи блаженно:

- Чудесна идея. Снощи Сед се опита да ме умори от глад. - каза мелодраматично и му намигна съзаклятнически.
- Наистина си отслабнал. - Мирна го огледа неодобрително и забърза към кухнята, за да извади необходимите за пая продукти.
- Предложихме ти да излезеш с нас. - каза Джесика, изчервявайки се, а в гласа ѝ се долавяше нотка вина. 

Сед нямаше такива скруполи и не изпитваше дори капка съжаление за това, че бяха изоставили Трей за една нощ. Чувстваше само щастие. 

Джесика го обичаше. Нищо друго нямаше значение.

***************

Няколко дни по-късно Джесика седеше на масата за хранене и редактираше поредната статия, когато Сед ѝ подаде мобилния си телефон.

- Майка ти е.

Сърцето на Джесика спря за миг, преди да заблъска лудо в гърдите ѝ. Беше изрично забранила на майка си да ѝ се обажда, освен ако случая не е спешен. Тя грабна телефона с треперещи пръсти:

- Мамо? Всичко наред ли е? Случило ли се е нещо?
- Мисля, че би искала да знаеш, че днес се получили писмо от университета. От деканата.
- О-отвори ли го?
- След мърморенето и цупенето ти последния път? Разбира се, че го отворих.