Звярът в мен

Пробуждане

Часът започна и госпожа Иванова влезе в стаята. Аз започнах да си драскам по корицата на тетрадката, а госпожата пишеше в дневника. Класът беше утихнал. Тя свърши с писането и се изправи .
-За домашно имахте есе. Оставете ги на чиновете, аз ще мина и ще ги събера. –заговори тя с дрезгавият си глас и започна да събира есетата. Когато стигна до мен и видя че нямам есе ме изгледа злобно.
-Къде е есето ти? -попита ме тя.
-Ами нямах време иии.... не съм го написала. Но за другият път...-преди да довърша бях прекъсната от Камила. Най-мразеният от мен човек. Ако може да я наречем човек.
-Значи отново си без домашно Уест.–усмихваше се мазно .
-Млъквай Камил. Никой не ти е искал мнението.-казах ѝ пренебрежително.
-Без спорове в часа ми! -започна да се ядосва учителката.-Ти вън от часа. Освен отсъствие ще ти напиша и двойка за без домашно.–каза учителката  като ме гледаше злобно.
Станах и излязох в коридора. Стоях и чаках да свърши часът. Когато би звънеца аз влязох вътре и тръгнах към мястото си до Харли, но за моя изненада на мястото ми седеше Камил.
-Ставай от мястото ми.–казах ѝ спокойно, като взимах нещата си от предният чин.
-Сега аз ще седя с Харли, намери си друго място-усмихваше се и тръгна да излиза в междучасие.
Аз хванах чантата ѝ и я метнах на другия чин .
-Как смееш да ми пипаш чантата?-озъби ми се тя.
-Смея и много повече –казах ѝ, сядайки спокойно до Харли.
-Ако докато се върна, още си тук, аз ще...- изсъска ми тя и излезе.
Седях си спокойно, извадих един лист от папката си и започхах да рисувам.
-Сега какво ще правиш?-попита ме Кат .
-Нищо. Не мисля да си сменям мястото-усмихнах се и продължих да рисувам.
След известно време Камил се върна, а няколко нейни приятели я чакаха пред вратата.
-Ти още ли си тук?–ядоса се тя като видя, че не съм я послушала.
-Да, ти какво очакваше? –усмихнах се завършвайки рисунката.
-Как смееш да ми отговаряш ти малка ...-изръмжа и ме хвана за блузата, издърпвайки ме към нея.
-Малка какво? – попитах и се освободих от хватката ѝ.
-Кучка –озъби ми се Камил. При тези думи се ядосах и я бутнах настрани. Това очевидно я ядоса и тръгна към мен, но няколко момчета я спряха. Тогава звънецът би и учителката влезе. Камил не смееше да се бие в час. До края на часовете Камил не направи нищо. Аз се казах довиждане на Харли и Кат и продължих по пътя си. Тогава Камил се появи:
–Маи не се разбрахме нещо. Мислиш се за нещо повече от  мен ли? Ако е така жестоко се бъркаш.– изсмя ми се тя.
-Разкарай се.-избутах я от пътя ми и продължих.
-Не съм свършила, аз едва сега започвам кучко.-и тогава тя ме хвана за ръката, издърпа ме назад и ме удари в рамото с всички сили.
Това ме ядоса, но стиснах зъби, опитваки се да го задържа възможно най-дълго.
-Какво има страх ли те е? Сега баща ти го няма да те спаси-продължи да се смее.
-Ако не престанеш, нещата може да свършат зле за теб.-казах го през зъби.
Но тя не ме послуша и отново ме удари.
-Ти си нищо, запомни го! Харли е моя приятелка! Излиза с теб от съжаление. Ти си нищо, разбра ли НИЩООО! – каза го смееки се и ме удари още няколко пъти. Тогава нещо в мен се събуди и започна да ми говори. Искаше да убива. Вече не можех да го спирам. Беше прекалено силно.