Звярът в мен

Посланието на Данте

Събудих се рано и реших да направя записки за раследването на случаят с Данте, за да може лъжата ми да е правдоподобна. Взех една тетрадка и започна да пиша. Използвах дедективски тактики, които майка ми ми беше показала, тъй като тя беше дедектив и се надяваше, и аз да стана такава. След като приключих и се уверих, че всичко е достоверно, оставих тетрадката на бюрото и отидох да си пусна нещо за гледане. Седнах на дивана и пуснах телевизаора. Нямаше нищо интересно, затова започнах да превключвам каналите и спрях на инзвънредна емисия. Съобщиха за убийството на много полицаи миналата нощ. Чух как Данте се смее на уплахата и безредието което е причинил.
След това казаха, че известният дедектив M, който всъщност е на първо място, се заема със случая и иска съдействието на полицията. "Да помощта на полицаите, които все още са живи. Които по някаква причина, не са били в централата заедно с онези кокошки" започна да коментира Данте. Казаха също, че дедектива обещава да реши случая и че ще залови виновника на всяка цена. Продължих да гледам и да слушам коментарите на Данте, когато на вратата се почука. Станах и отидох да отворя вратата. Бяха Реджи и Таи - тенгутата полицаи "Ох пак ли тези?" изсумтя Данте.
-Проблем ли има полицаи?-попитах ги направо.
-Може да се каже.-каза Реджи
-Може ли да влезем?-попита мило Таи.
-Да, заповядайте-поканих ги вътре. Те влязоха и седнаха на дивана. Реджи огледа наоколо. Аз седнах на един фотьойл срещу тях.
-Е, с какво мога да помогна? -попитах ги леко очудена.
-Имаме няколко въпроса.-каза ми Реджи.
-Слушам ви-гледах ги с усмивка.
-Къде беше след като си тръгнахме?-попита Таи.
-Тук заедно с Катрин.-казах им просто.
-Как разбра какво ще направи убиеца? Как е възможно едно шестнадесетгодишно момиче да разбере какво ще се случи, а цял отдел с полицаи не може? -започна да разпитва Реджи леко изнервен.
-Вече ви казах как разбрах. Та то беше елементарно - щом убиеца знае,че го следят, има три варианта - първият е да атакува, вторият да се покрие, а третият е да не обърне особено внимание. Но съдейки по деиствията му досега, се виждаше, че не го е страх и че обича да убива и това му доставя удоволствие. Което значеше, че ще атакува. Беше пределно ясно. А за това как аз го разбрах, а целият ви отдел не можа, значи само, че екипът ви се състои от некадърници.-обясних им аз, а Данте се смееше истерично. Известно време и двамата мълчаха "Тези да не онемяха?". Накрая Таи проговори:
-Имаш невероятни дедективски умения-учуди се той.
-Това, или тя е убиеца и просто знае как да навърже нещтата, за да ни обърка.-отбеляза Реджи. "Е, признавам, тези кокошки не са толкова глупави колкото изглеждат" каза леко през смях Данте.
-Мислите, че аз съм убиеца?-погледнах ги уж учудено.
-Има голяма вероятност-каза ми Реджи и намести очилата си. Телефона му звънна-Извинете ме - Реджи стана и отиде в другата стая, която всъщност беше моята стая. Този какво си мисли? Да не е у дома си?" изръмжа Данте, тогава си помислих *Добре, че само аз го чувам*. Таи ме гледаше игриво и ми се усмихваше, напомняше ми на детенце, въпреки  че е голям (към JessiccaSapfirowa като подслушвача ;) ) усмихнах му се в отговор.
-Ти би била чудесно попълнение в екипа ни,  имаш невероятни дедуктивни умения-започна да говори Таи. Аз му се усмихнах "Този какво се мазни? Да не би да се опитва да те сваля?"присмя се на последните си думи Данте.
-Да, майка ми ме обучаваше за дедектив.-казах му аз.
-Наистина ли? Да не би да искаш да станеш дедектив?-попита ме очудено Таи.
-Да, искам да съм дедектив-казах му с усмивка.
Тогава Реджи се върна.
-Хайде Таи викат ни. Ще се видим отново мисис Джесика-каза Реджи.
-Чао Джесика-каза с усмивка Таи и си тръгнаха.
Когато отидох в стаята си, за да се уверя, че всичко е на място, забелязах че тетрадката ми не е на бюрото, а на нощното шкафче. Явно я беше прегледал. Легнах на леглото и се чудех дали дедектив M ще разкрие случая, дали ще ме залови? Също се чудех, как изглежда, дали е мъж или жена, дали е просто човек или е свръхестествен? Толкова въпроси имах, но без отговор.
"Искаш ли да пратим съобщение към дедектива?"
-И какво ще е то?-попитах Данте.
"Че с поемането на този случай е подписал смъртната си присъда" след тези думи, Данте се изсмя.
-Добре, така да бъде.-излязох от къщата и се преобразих в Данте, който започна да вие срещу луната, защото беше пълнолуние. Данте тръгна към сградата на телевизията. Когато стигна, там имаше няколко човека. Той ги уби на мига и започна да пише с кръв по сградата:
"Към дедектива
   С поемането на този случай, ти подписа смъртната си присъда. Дори да си най-великият дедектив, пак не можеш да избягаш от смъртта. Този град е обречен, както и света
                               Данте"