Звярът в мен

Смърта на Мияби

Стигнахме храма, но нямаше никой тук. Сигурно Кай е излъгал. Започнахме да оглеждаме наоколо. Храма беше изоставен, но се виждаше, че някой го поддържа.
-Търсите ли нещо?-попита познат глас. Когато се обърнах, видях че това е Мияби.
-Ето те най-после-извади си катаната Кат.
-Хах, мислиш да се биеш с мен ли?-засмя се той.
Кат го нападна без да мисли, а Мияби избягваше атаките ѝ.
"Няма ли да и помогнем?"попита Данте.
-"Ще ѝ помогнем, но нека малко да си излее гнева"-отговорих му и наблюдавах внимателно.
-Глупаво момиче, не може да ме победиш-смееше се лисицата.
Кат започваше да се изтощава и реши да смени техниката. Захвърли катаната и извади отровните ножове. Стремеше се най-малкото да го одраска и след това ще го довърши, сигурна съм. Докато Кат се биеше, Реджи взе катаната и дебнеше подходящ момент. "Ще трябва да се намесим, защото това продължава твърде дълго, направо ще умра от скука. Хайде поне да го заловим и нека приятелката ти го разкъса." каза звяра. "Добре, добре" -съгласих се аз.
Приближих се към Мияби и Кат незабелязано. Точно в този момент Реджи атакува, но Мияби го отблъсна с огновете си.
-Колко сте жалки, не може да ме победите-погледна горделиво той към Кат и Реджи. Тогава закопчах Мияби с белезниците, които си присвоих от Реджи и го бутнах, за да падне на колене.
-Хах, мислиш ли, че тези белезници ще ме задържат?-каза той и ръцете му пламнаха в син огън.
-Не, изобщо, но са достатъчни за да те убием-усмихнах се и забих една стреличка във врата му.
-Какво ми сложи?-попита притеснино лисицата.
-Отрова, която пречи на кръвта ти да се съсирва и те разяжда.-отговорих му с лукава усмивка.
Тогава Кат преряза гърлото му с двата ножа едновременно.
Мияби се строполи на земята и тя се напои с кръвта му.
Погледнах към Реджи, който не изглеждаше добре.
-Да се връщаме, защото огладнях-каза Кат докато подритваше трупа.
Аз просто кимнах и тръгнахме. Вече бяхме стигнали и Кат изтича напред, явно наистина беше гладна "Като го спомена аз също съм гладен, а приятелчето ти ме дразни с кръвта си"каза демона ми. Реджи се запъти към своя апартамент, но аз го спрях преди да влезе.
-Защо не дойдеш при нас? Не е нужно да седиш сам-усмихнах му се аз.
-Защо не дойдеш ти при мен? Не искам да виждам онази лисица Кай.
-Добре -съгласих се аз и влязохме в тях. Той седна на дивана и леко се усмихна.
-Дай да ти видя ръката-настоявах аз.
-Казах ти, че ми няма нищо-отново се дръпна Реджи.
Реших сама да проверя, щом той не ми даваше. Хванах ръката му и вдигнах ръкава. Имаше не много дълбока рана, но се личеше, че е използвана една от моите отрови. Действието ѝ е бавно и разяждащо, също пречи на кръвта да се съсирва и я трови.
-Идиот! Трябваше да ми кажеш по-рано! -ударих го леко по главата.-Имаш късмет, че знам противоотровата-станах и отидох да я направя.
Докато правех антидота наблюдавах Реджи. По изражението му разбирах, че го боли. Не разбирам защо не ми каза за това. След като бях готова се върнах при него "Хах сега ще го боли" изсмя се Данте.
-Това може да щипе-предопредих го и намазах раната му. Той изкимтя от болка и затвори очи. След като намазах раната му, го превързах. Като приключих, той ми се усмихна през болка.
-Съжелявам, че не ти казах, просто не исках да се притесняваш за мен-обясни Реджи. Аз взех вестника от масата и го ударих по главата с него.
-Идиот! Ако не бях видяла, щеше да умреш от отровата-погледнах го ядосано. Той ме погледна много тъжно "Бой с вестника" аз отново ударих Реджи с весника по главата.Той ме погледна още по-тъжно. "Хах най-после ме послуша" изсмя се Данте.
-Съжелявам-гледаше толкова тъжно, че можеше да разтопи лед. Оставих весника и скръстих ръце сърдито.
-Не ми се сърди моля те-каза той и ме прегърна.
-Можеше да умреш, но реши да не ми кажеш -погледнах го сърдито.
-Съжалявам-каза го жално той "Остави го и да отидем да убием някой" предложи Данте.
-Така да бъде Данте-изправих се и се запътих към вратата.
-Къде отиваш?-попита ме Реджи.
-Данте е гладен -отворих вратата.
-Остани при мен-примоли ми се той и дойде до мен.
-Искаш демонът ми да те изяде ли? Не е ял от доста време.-казах му аз и излязох.
"Щастие! За първи път да ме послушаш. А сега ще има пиршество" зарадва се демона.
Преобразих се в Данте и той започна да обикаля търсейки плячка. Уби няколко човека и нападна един автобус и изби пътниците. Докато се разхождаше попадна на един бижутерски магазин и реши да го разгледа. Разби витрината и влезе вътре.
Започна да разглежда бижутата и си сложи няколко пръстена.
-Стоят ми страхотно -усмихна се Данте. След това взе още няколко бижута, но се чуха сирени на патрулка. Демона се усмихна още повече и изчака патрулката да спре пред магазина. Хвана една витрина и я метна към колата. Тя бе стъклена, бижута и стъкла се разпиляха наокола. Двамата полицаи успяха да се измъкнат от автомобила и започнаха са стрелят по Данте. Той излезе от магазина и докато ходеше се чуваше скърцането и чупенето на стъклата под краката му. Куршумите се забиваха в звяра, но не го нараняваха. Той все повече и повече се приближаваше към полицаите със зловещата си маниакална усмивка. Данте им се нахвърли, изведнъж захапа единият и го разкъсваше с масивните си челюсти, другият го бе притиснал към земята с лапа. Изяде доста бързо полицая, а кръвта се стичаше от устата му. Но полицаят който бе под лапата му стреля към окото на Данте. Вълкът изскимтя и отстъпи като се хвана за окото. Униформения побърза да се изправи. Демона го изгледа злобно и кръв се стичаше от окото му, беше бесен и ръмжеше страховито.
Полицаят се бе скрил зад патрулката и се опитваше да се свърже с останалите по радио станцията. Данте скочи върху колата и изръмжа зловещо в лицето на полицая. Той извади електрошок и се го използва срещу демона, но това го разяри още повече. Данте захапа полицая за ръката и я откъсна безмилостно. Човекът викаше от болка, а очите на звяра светеха на лунната светлина в червено гледащи сверепо плячката си.
-Обичам когато усещам страха около мен-каза Данте и започна да се смее маниакално. След това захапа полицая и го разкъса и изяде свирепо. Но това не му стигаше още беше бесен и яростен.
Но тогава се чу размахване на крила. Пред него се разкри силует на тенгу. Лунните лъчи минаваха около перата му. Тогава разбрахме ,че това е...