Клод или Реджи

153 15 5
                                    

След като погледах извесно време горящото имение си тръгнахме точно преди полицията да дойде .Алчност и Лаерт се върнаха в базата си , а аз Кат и Реджи отидохме при майка ми .За моя изненада леля и Клод бяха там.Паяка им сервираше кафе , а те двете се смееха .
-Здравейте -усмихнах се аз.
-О това бисквити ли са -усмихна се Кат и отиде да си вземе.Клод стоеше кротко до дивана на който седяха мама и леля . Реджи огледа мястото и спря погледа си върху Клод.
-Баба беше права , че родът ни е обладан от демони -подсмихнах се аз."А си мислех , че съм единствения демон и ,че вашите ще се побъркат щом разберат .А то всъщтност ми се струва малко пренаселено ."каза Данте.
-Кой е това да не ти е гадже?Как се казва?На колко е?Човек ли е ? .....-започна да задава хиляди въпроси мама.
-Аз съм Реджи и съм тенгу , мадам -поклони се той ниско и с чаровна усмивка.
-Ол джентълмен!Мислех ,че са изчезнал вид-леко се засмя мама.
-Не са изчезнал вид по скоро са застрашен -каза леля.
-Та той гадже ли ти е ?-попита майка ми. Реджи се усмихваше и ме погледна .
-Ъм..да .. може би ...защо питаш?-казах аз докато си играя с кичур от косата си.
"Хах странно е може да убиеш без угризения , но всъщност си притеснителна .Можеш да стигаш до двете краиности което ми харесва .Хем да си мила хем да си зла.Започвам да жадувам да си върна човешкия образ "засмя се Данте.
-Просто ми е любопитно дали ти ще ми кажеш .Спокойно аз вече съм го проучила-усмихна се мама.
-О ама не съм изненадана-казах аз.
-Сигурно му знаеш и долните гаще-засмя се леля.Катрин беше прекалено съсредоточена върху бисквитите за да ни обърне внимание.
-А къде е онзи Кай? Искам да се запозная с тази лисица .-попита мама докато отпиваше от кафето си.
-Кой знае аз съвсем изключих за съществуването му-отговорих аз.
-Клод доведи го -нареди Малина.
-Да ваше величество-поклопи се той и изчезна.
-Инспекторе елате тук няма нужда да подслушвате-почти извика майка ми.Вратата се отвори и русия инспектор влезе.
-Мойте извинения-каза той.
-Няма нужда да се извиняваш .
Вече познаваш дъщеря ми Джесика .А това е сестра ми Малина .Тя е по лудата -прошепна мама с усмивка.
-Лъже тя е по-лудата аз съм си Дева мария пред теб-засмя се леля.
-Добре бодре .Това е приятелката на дъщеря ми Катрин -посочи тя Кат.
-Здравей -усмихна му се тя. Той и отвърна с усмивка.
-А този е приятеля на Джес Реджи .Мисля , че вече го познаваш , но сега вече лично.-усмихна се тя.
-Да не би да ме е следял?-попита тенгуто.
-Бинго-намигна му мама.
-Да аз .... както и да е -изглеждаше претиснен.
-Да изясним нещо и тя е демон така ли ?-попита леря сочеики Катрин.
-Да от извесно време съм демон преди бях само човек с демонично мислене-обясни Кат.
-Ясно значи си луда .. да не ни е род?-усмихна се мама.
Клод влезе през влатата влачеики Кай на каишка.
-Пусни ве копеле ще те разкъсам-опитваше да се измъкне лисицата безуспешно. Беше в човешка форма.Но с лисичи уши и опашка. Клод дръпна по рязко Кай и го заведе до лела.
-Чудесна работа Клод-каза му тя.
-Ще те разпоря копеле -изръмжа Кай вбесен.
-Хей Кай-усмихна се Кат.
Той я погледна и леко се усмихна .Клод срита лисицата и му нареди да се изправи.Кай се изправи гледаики злобно Клод.
-Не бъди толкова груб с вего-защити го Катрин.
-Той е груб и студен с всички.Това не е нищъ ново-отвърнах аз.
-Имаш право-каза приятелката ми.
-Значи ти си Кай аз съм Калина майката на Джесика-усмихна се тя.
-Приятно ми е да се запознаем госпожо-усмихна се той.
-Лиско искам да те питам някой неща.Тъй сато си Китцуне съм сигурна че си запознат с повечето демони в района си , а аз се постарах да проуча територията ти .И има един определен демон в твоята територия който ме интересува .Нарича себе си Безсмъртния .Доколкото разбирам е демон лъв или нещо такова информацията ми не е пълна.Знаеш ли нещо по въпроса?-майка ми гледаше Кай сериозно.
-Безсмъртния? ... Ол да Кевин ..хах той не е никакъв лъв .Той е котка смята се за Краля и за силен , но всъщност е по слаб от мен.Той е просто престъпник и при това не е и много опасен прост обирджия -усмихна се лисицата.
-Да , но този слабак има девет живота което си е доста полезно.Въпросът е , че вече е умирал над 20 пъти което ме изненадва .Първо , че за демон е некадърник и второто е интригуващо как така се съживява.Имаш ли отговар на това как се съживява?-попита го мама.
-Ами не , но сега като го каза наистина е странничко .Дори аз лично съм го убивал няколко пъти.-отговари Кай.
-Заради котешкия камъка в огърлицата му.Той му позволява да се съживява безброй пъти в човешкия свят ако е убит в човешка форма.Но ако е убит в демонска форма има само девет жевота.И затова ви трябваше Лисугера?Да бяхте попитали мен все пак бях полицай-скръсти ръце Реджи.
-Ще го имам впредвид .
Благодаря за информацията и не само зя тава доведох Китцунето тук.-каза Калина.
-Ами за какво тогава?-попита Реджи.
-Едното е защото ми беше любопитно да видя кицуне .
Другото е защото той живее при дъщеря ми -каза тя.
Кай махаше с опашка и наблюдаваше с интерес .
Катрин отиде при него и го почеша зад лисичите уши .Той се усмихна доволно.
-Той прелича повече на домашен любимец-подметна леля.
-Точно като твоя домашен паяк. -подсмихна се мама.
-Клод не е любимец той не би показал емоция.Докато той им е точно като любимец .Дори могат да го водят на каишка и да си играят с него - усмихна се леля.
-И ми се нарича демон -подсмихна се Реджи-защо не му вържеш една панделка-погледна той Кат.
-А защо не вържем на теб една-отвърна му тя.Лисицата се усмихна и разроши косата си."Гладен съм искам да разкъсам някой , да изпия кръвта му , да изям плътта му "изръмжа Данте.
-Аз ще изляза малко-казах и тръгнах да излизам.
-Идвам с теб-каза Реджи.
-После аз съм домашен любимец .Та ти я следваш като опашка - усмихна се коварно Кай.
-По добре остани тук-погледнах тенгуто преди да изляза.Той се спря и се поколеба дали да ме паслуша , но преди да реши аз излязох.
По обиколих малко месноста около зградата след това проследих група от трима мъже ."Ще ги разкъсам те ще са ми предястието"каза Данте точно преди да се преобразя.Отново станах белия вълк с червени орлови пера около главата като на индиански вожд .Очите му огледаха жертвите .Данте се облиза разкриваики острите си зъби.Нахвърли се на мъжете и стисна в масивните си челюсти единия от мъжете и разкъса другия с острите си като бръснач нокти.Кръвна обагри козината по муцуната и лапите му.Третия мъж побягна уплашен.Демона погълна двамата нещастници и догони третия .Прекърши го на две в челюстите си и го изяде.Облиза кръвта стичаща се по муцуната му.Чу се преближаваща кола и вълкът се скри в страничната уличка за да не го видят.Притихна и зачака следващата си жертва .
Пред хотела на няколко метра от Данте спря черна красива лимузина. От нея слязоха мъж с две жени .Той недочака да слезе и втората жена и им се нахвърли и ги разкъса .
Шофьора тръгна да се спасява и потегли с лимузината , но демона се хвърли върху превозното средство и лазряза тавана сякаш отваря консервена кутия .Отхапа главата на шофьора , а колата изгуби контрол .Данте вобще не бе притеснен от този факт и довърши яденето си.Лимузината се блъсна в пътен знак , но демона вече беше слязъл .Той се отърва от разбитата кола като я изхвърли на бонището.След като се бе наситил за момента отново се преобразих и върнах при майка ми и останалите. Но преди да вляза в стаята при другите някой ме спря.Когато погледнах беше иконома на леля ми Клод.
-Има ли нещо Клод?-продължавах да го гледам.Той не благоволи да ми отговори , а само ме дръпна към него и сложи ръка около кръста ми.
-Какво правиш ...-но преди да довърша той ме прекъсна като ме целуна."Хах най добрия начин да накараш някой да млъкне.Въпреки ,че не го одобрявам."каза Данте.
Действията му ме изненадаха много.Но преди да направя каквото и да било бях издърпана от Реджи. Той гледаше бясно и червените му очи пронизваха Клод.Черната коса на Реджи се бе одължила малко.А краищата и бяха червени като очите му.И отново се бяха появили онези символи под ачите му.
-Какво си мислиш ,че правиш?-изръмжа Реджи.
-Целувах я-отвърна студено Клод.Това още повече раздразни тенгуто.
-Как си позволяваш тя е Моя-каза той. Клод не гледаше все така отегчено със кехлибарените си очи.Явно вобще не го вълнува какво говари Реджи.
-Ако я докоснеш пак ....-тогава Клод ме зграбчи и взе от ръцете на тенгуто.Това го изкара извън нерви при което червените кичури се разпространяваха.
-Какво ще направиш малко птиче -усмихна се съвсем леко Клод и облиза вратът ми.Аз леко потръпнах и се чудех дали да направя нещо или да видя докъде ще стигнат."Вземи един пакет пуканки или накараи еконмчето да ти донесе и се наслади на шоуто."предлоги Данте.
-"На мен малко не ми харесва така да ме подмятат като парцалена кукла"-казах аз на Данте."Ее сега пък какво ти пука .Възползваи се от тях.Не всеки ден се бият за теб. "засмя се демона.
-Ще те пратя в Ада от който си дошъл -изръмга Реджи.
-Не забравяи ,че тя е при мен .Неискаш да я нараниш нали .. или аз да я нараня-облиза се Клод.Без да мисли Реджи го атакува с нож.Клод извади от сакото си златни ножове и вилици .Преди да започнат да се бият аз се атдръпнах , но отново бях взета от Реджи.
-"Честно писва ми от това"-помислих си аз.Клод опря златното острие до врата на тенгуто . Реджи се подсмихна и го удари с крило .
-Тя е моя запомпи го , а ако я докоснеш пак ще те убия -усмхваше се той обвил едната си ръка около мен.

Звярът в менOnde histórias criam vida. Descubra agora