Звярът в мен

Началото

Казвам се Джесика Уест и съм 16 годишно момиче с голяма тайна . Имаше нещо различно в мен, то ме караше да върша лоши неща . Затова баща ми ме обучава за да стана силна и да мога да държи звяра затворен дълбоко в мен. Аз живея с баща си Даниел той беше висок мъж с черна коса и сини очи, беше строг и държеше на обучението ми. Живея в град на име Канзас и уча в местното училище. Нямам много приятели, но имаше много хора които мразя и искам да убия. Подтисках омразата си, за да не се превърна в чудовището от което баща ми се страхуваше толкова много.
Но един ден нещо се обърка. Денят започна нормално - станах облякох си дънки и червена тениска, след това слязох на първият етаж да закуся. Баща ми беше приготвил закуска - палачинки както винаги.Закусих и тръгнах за училище. Докато вървях срещнах моя съученичка и приятелка Катрина Браун. Катрина е високо момиче с кафява коса, светло сини очи, носеше очила и беше с бяла рокля на сини цветенца .
-Здравей Кат -усмихнах и се двете сме най-добри приятелки.
-Хей Джес -усмихна ми се в отговор.
-Написа ли есето по Литература?-попита ме тя. Аз съвсем бях забравила за него.
-Не. Кога имаме Литература?
-Първият час. Госпожата няма да е доволна.
-Пак ще слушам лекция, омръзна ми вече-изсумтях.
-Ти си си виновна. Ако го беше написала нямаше да ти се кара - погледна ме строго.
-Нямах време, тази седмица татко удвои тренировките. А и да го бях написала, тя пак щеше да намери нещо за което да ми се скара.
Докато се усетя бяхме стигнали и вече влизахме в стаята .
Седнах на мястото си до другата ми приятелка Харли Смит. Харли беше с дълга черна коса и кафяви очи, тя е позитивен човек винаги се усмихваше и почти не вдигаше поглед от телефона.
-Хей Харли нещо ново при теб?-попитах я ведро.
-Нищо интересно, същата скука. А при теб?-попита и вдигна поглед от телефона.
-Не, само че не съм писала есето и госпожа Круела Девил пак ще ми вика.-оплаках и се аз.
-Не и казвай Круела, въпреки че прическата ѝ е същата -разсмя се тя.
Тогава звънецът би и в класа настана тишина.